Езерото "Сребърна" се захранва със свежи води от река Дунав

20 Май 2014 08:38:20
http://www.ruseinfo.net/news_127302.html

На 19 май е отворен южният шлюз в Поддържан резерват „Сребърна". Целта е захранването на езерото със свежи води от река Дунав. Шлюзът ще бъде отворен поне 48 часа, след което ще се вземе решение за затварянето му. Нивото на водата в захранващия канал е 330 см, а при голямо водно огледало 230 см. Обстановката в резервата е спокойна. Къдроглавите пеликани обучават малките си да летят и да ловят риба.

Езерото "Сребърна" се захранва със свежи води от река Дунав

20 Май 2014 08:38:20
http://www.ruseinfo.net/news_127302.html

На 19 май е отворен южният шлюз в Поддържан резерват „Сребърна". Целта е захранването на езерото със свежи води от река Дунав. Шлюзът ще бъде отворен поне 48 часа, след което ще се вземе решение за затварянето му. Нивото на водата в захранващия канал е 330 см, а при голямо водно огледало 230 см. Обстановката в резервата е спокойна. Къдроглавите пеликани обучават малките си да летят и да ловят риба.

Иван Христов, WWF: Дигите не защитават населените места от големите наводнения

Много често са се инвестирали средства в съоръжения без да се направи икономически анализ дали могат реално да предотвратят бедствието

от Рая Лечева 20.5.2014 | 13:47  Статия на http://3e-news.net

Иван Христов, координатор "Води" във WWF:

Г-н Христов, какви мерки трябва да се вземат във влажните зони около реката, за да не се превърнат наводненията в бедствие?

Крайречните влажни зони в известна степен са гаранция, че наводненията ще причиняват по-малко щети. Това са местата, в които водата се разлива и при пикова вълна по реката, тя се потушава донякъде, разливайки се в тези естествени места. Така надолу по течението живата вълна не е толкова висока и като цяло скоростта на течението се забавя. Искам да припомня, че в миналото поне 80% от влажните зони са били откъснати от реката и водата не може да се разлива на тези места, което изкуствено увеличава скоростта на водата и приливната вълна. Това е валидно за почти всички реки, включително до голяма степен това е валидно за река Дунав. От няколко години започна да се говори за възстановяване на т.н. ретензионни  площи. Това са места, където естествено при наводнения водата може да се разлее, задържи и после постепенно да се оттече надолу по реката без да се създават пикови приливни вълни. Мерките затова са няколко. Те започват от горното течение на реките, а именно осигуряване на подходяща растителност, която да не довежда до порои. Това означава залесяване в рисковите части на водосборите и отваряне на реката да се разлива по възможност там, където няма да причинява щети.

Все по-честите наводнения през последните 20 години провокира ново законодателство в ЕС, новата директива за наводненията. Става ясно, че наводенията не могат да бъдат спрени. С диги и хидротехнически съоръжения може да се предпазим от малките наводнения. От големите наводнения те не могат да ни предпазят. Вече не се използва толкова популярното в миналото схващане за спиране наводненията, очевидно не можем. Вече говорим за управление на риска от наводнения, управление на щетите, които наводненията могат да причинят. При висока приливна вълна очевидно съоръженията не могат да помогнат , по-добрият вариант е когато това разливане стане на места с ливади и гори, където наводненията няма да причинят щети отколкото това да стане в индустриални зони  или населени места. А често най-критичните места по реката са именно населените места, където има много препятствия в реката, често боклуци, изхвърлени в самото корито, повечето до мостове и други инфраструктурни съоръжения. Много често преливанията стават точно там и щетите са най-големи, защото има много инфраструктура, която може да бъде засегната. Затова се налага нова политика не само в Европа за планиране на действията във връзка с наводненията.

Държавите са задължени да изготвят планове за превенция на риска от наводнения. Този процес изисква няколко стъпки- първо картиране на рисковите места, предприемане на действия в тези рискови територии, едно от които логично  е да не се изграждат населени места или друга инфраструктура в тези чувствителни зони, тъй като рано или късно, те ще бъдат изложени на риск от наводнения. Най-много щети навсякъде през последните години, а и в България са били в бивши крайречни заливни територии, защитени от реката с дига, където се е създало фалшивото усещане за сигурност, което при малки и средни наводнения може да предпази, но ако наводнението е голямо или когато тези съоръжения не могат да се поддържат по икономически причини, тези територии се наводняват. Имаше нерегламентирано или регламентирано, но недалновидно строителство в речните тераси, което създава големи рискове за тези места.

Къде сме ние при прилагане на мерки за възстановяване на естествените заливни зони и по изготвянето на плановете за управление на риска от наводненията?

Ние задължително трябва да изготвим такива планове. В момента тези планове се изготвят от Министерството на околната среда и водите. В най-скоро време трябва да се отвори процеса за публично обсъждане на тези планове. Ще трябва да бъдат представени на обществеността на работата, извършена до този момент. Много е важно хората да знаят, че такъв процес има и да участват, за да може плановете да бъдат максимално адекватни. Системата е нова, подходът също е нов, така че е много важно населението да участва и да е информирано по този въпрос. България не е изключение от това, което се случва в Европа, но много от процесите при нас се развиват значително по-бавно. Преосмисляне на концепцията за предпазване от наводненията включително изграждане на тези крайречни влажни зони с цел задържане на водата. Това е започнало преди 20 години в останалите страни, у нас това нещо се случва през последните 10 години. Докато инвестираме единствено и само в нови защитни диги няма да постигнем резултати. Това, което показва и практиката към настоящия момент  е, че изградените в миналото хидротехнически съоръжения са много и са много сложни, поддържането им в много територии е икономически неоправдано. Те защитават земи с много висока степен на защита- земеделски, пасища, ливади, чиято поддръжка не може да се оправдае спрямо евентуалните щети от наводнения. Затова е нормално да се получи дефицит на средства в други райони. Най-голямото предизвикателство е икономическия анализ. Това е основният недостатък на управлението на риска от наводнения до този момент. В много случаи са се наливали средства, на всяка цена не планово  в отделни обекти  без да е направен икономически анализ какъв би бил ефекта от това. Покрай различните наводнения станахме свидетели как стихийно се инвестираха пари в малки проекти в отделни населени места като не се направи икономически анализ като цяло дали това е най-ефективният начин за изхарчване на тези средства за маляване на щетите от наводнения.

Колко такива естествени зони са необходими по река Дунав или по другите ни големи реки за борба с наводненията?

Световен фонд за дивата природа WWF е правил различни проучвания  за възможностите за възстановяване на такива крайречни влажни зони. Имаме такъв анализ за поречието  на река Дунав, включително за един от притоците на реката. Но цялостни проучвания за България нямаме, имаме списък на местата с потенциал за такова възстановява с ползи за биологичното разнообразие и намаляване на щетите от наводнения. Това е възможно например в Урсойска низина, на запад от Лом, в известна степен в Карабоараската низина между устието на р. Искър и р. Вит,  низината Побрежие или известна като защитена местност Калимок-Бръшлен на запад от Тутракан, Сребърна и други. Тук трябва да направя важно уточнение, че по отношение на р. Дунав капацитетът на нашите низини за задържане на води по Дунав е нищожна. Ние дори да възстановим тези места въздействието ще бъде пренебрежимо малко , тъй като ниската част на брега в нашия участък е откъм румънска страна. Така че по-голямо значение ще има възстановяването на влажни зони в румънска страна. Вече 5 години там правят много детайлно  проучване на възможностите за отваряне на тези ретензионни площи в реката и вече има такива примери. За да има ефект подобно действие е необходимо по цялото течение на реката да има такива места, едно-две места  ще имат много малко въздействие особено пък в долната част на реката , където сме ние, реката е много голяма, а пък площите които имаме са сравнително малки. Така че без мерки в горното течение на реката, ние смаи не бихме постигнали значинм ефект.

За българските реки може ли да кажете какво ще е значението от възстановяване на тези зони?

Подробно проучване за българските реки не сме правили. Но имаме пример за р. Русенски Лом край село Иваново. За пръв път в България демонстрирахме в много малък мащаб действие. На това място река Русенски Лом от едната страна брегът е стръмен, където няма къде да се разлива, а от другата страна е крайречна ливада, пасище, което е защитена с дига. На това място реката много вдигаше нивото си и дори заливаше пътя и съоръжения към ивановските скални манастири. Преди няколко години реката скъса дигата и ни подксаза как трябва да се реши въпроса. Ние взехме възможно най-простото решение, на две места дигата беше прорязана изкуствено, така че при високи води водата да може спокойно да се разлее в тази крайречна ливада и когато водата отново спадне да може да се върне обратно в реката. Това което се случваше преди е водата залива пътя и всички съоръжения, след което прелива зад дигата и там стои наводнено последният път повече от една година. Така с възстановяването на връзката с крайбрежната зона на реката се решиха проблеми с наводненията на пътя и на зоната за отдих към Ивановските скални манастири. Това решение се оказа не само просто, но и евтино.

Как повлияват наводненията за биологичното разнообразие по р. Дунав?

Проблемът с наводненията е много актуален през последните години. Почти няма година, в която да няма такива природни явления по всички реки на страната.  Наводненията винаги е имало, те са естествено явление, така че речните екосистеми са адаптирани към наводненията. Затова по принцип няма как наводненията да разрушат околната среда и естествените екосистеми.  Крайречната гора, когато  е естествена е адаптирана към наводнения и няма как те да я унищожат. Това до голяма степен важи за повечето видове, разбира се в определени ситуации, когато има много дълъг период на наводнения някои видове не могат да се размножават и изчакват. Но като цяло наводненията не оказват особено влияние върху природата. Основният въпрос е как влияят наводненията като природно бедствие от гледна точка на хората. Това е основният проблем. Няма причина да се притисняваме за това дали биологичното разнообразие ще бъде неблагоприятно повлияно.

По-скоро наводненията са необходимост за запазване на доброто здраве на реките и крайречните системи. За много видове размножаването става възможно по време на високите води. По време на високите води реката се свързва с крайречните плата, разливи или аливни гори, тогава те стават едно общо и благодарение на това рибите може да навлязат на тези места и да хвърлят своя хайвер. Такъв пример са шарановите риби, които по време на високите води влизат в тези крайречни места, където водата е по-спокойна и не е мътна става хвърлянето на хайвера, отглеждането и развитието на малките рибки и личинките,  тук намират храна и са защитени от хищници. Впоследствие те преминават обратно в реката.

Иван Христов, WWF: Дигите не защитават населените места от големите наводнения

Много често са се инвестирали средства в съоръжения без да се направи икономически анализ дали могат реално да предотвратят бедствието

от Рая Лечева 20.5.2014 | 13:47  Статия на http://3e-news.net

Иван Христов, координатор "Води" във WWF:

Г-н Христов, какви мерки трябва да се вземат във влажните зони около реката, за да не се превърнат наводненията в бедствие?

Крайречните влажни зони в известна степен са гаранция, че наводненията ще причиняват по-малко щети. Това са местата, в които водата се разлива и при пикова вълна по реката, тя се потушава донякъде, разливайки се в тези естествени места. Така надолу по течението живата вълна не е толкова висока и като цяло скоростта на течението се забавя. Искам да припомня, че в миналото поне 80% от влажните зони са били откъснати от реката и водата не може да се разлива на тези места, което изкуствено увеличава скоростта на водата и приливната вълна. Това е валидно за почти всички реки, включително до голяма степен това е валидно за река Дунав. От няколко години започна да се говори за възстановяване на т.н. ретензионни  площи. Това са места, където естествено при наводнения водата може да се разлее, задържи и после постепенно да се оттече надолу по реката без да се създават пикови приливни вълни. Мерките затова са няколко. Те започват от горното течение на реките, а именно осигуряване на подходяща растителност, която да не довежда до порои. Това означава залесяване в рисковите части на водосборите и отваряне на реката да се разлива по възможност там, където няма да причинява щети.

Все по-честите наводнения през последните 20 години провокира ново законодателство в ЕС, новата директива за наводненията. Става ясно, че наводенията не могат да бъдат спрени. С диги и хидротехнически съоръжения може да се предпазим от малките наводнения. От големите наводнения те не могат да ни предпазят. Вече не се използва толкова популярното в миналото схващане за спиране наводненията, очевидно не можем. Вече говорим за управление на риска от наводнения, управление на щетите, които наводненията могат да причинят. При висока приливна вълна очевидно съоръженията не могат да помогнат , по-добрият вариант е когато това разливане стане на места с ливади и гори, където наводненията няма да причинят щети отколкото това да стане в индустриални зони  или населени места. А често най-критичните места по реката са именно населените места, където има много препятствия в реката, често боклуци, изхвърлени в самото корито, повечето до мостове и други инфраструктурни съоръжения. Много често преливанията стават точно там и щетите са най-големи, защото има много инфраструктура, която може да бъде засегната. Затова се налага нова политика не само в Европа за планиране на действията във връзка с наводненията.

Държавите са задължени да изготвят планове за превенция на риска от наводнения. Този процес изисква няколко стъпки- първо картиране на рисковите места, предприемане на действия в тези рискови територии, едно от които логично  е да не се изграждат населени места или друга инфраструктура в тези чувствителни зони, тъй като рано или късно, те ще бъдат изложени на риск от наводнения. Най-много щети навсякъде през последните години, а и в България са били в бивши крайречни заливни територии, защитени от реката с дига, където се е създало фалшивото усещане за сигурност, което при малки и средни наводнения може да предпази, но ако наводнението е голямо или когато тези съоръжения не могат да се поддържат по икономически причини, тези територии се наводняват. Имаше нерегламентирано или регламентирано, но недалновидно строителство в речните тераси, което създава големи рискове за тези места.

Къде сме ние при прилагане на мерки за възстановяване на естествените заливни зони и по изготвянето на плановете за управление на риска от наводненията?

Ние задължително трябва да изготвим такива планове. В момента тези планове се изготвят от Министерството на околната среда и водите. В най-скоро време трябва да се отвори процеса за публично обсъждане на тези планове. Ще трябва да бъдат представени на обществеността на работата, извършена до този момент. Много е важно хората да знаят, че такъв процес има и да участват, за да може плановете да бъдат максимално адекватни. Системата е нова, подходът също е нов, така че е много важно населението да участва и да е информирано по този въпрос. България не е изключение от това, което се случва в Европа, но много от процесите при нас се развиват значително по-бавно. Преосмисляне на концепцията за предпазване от наводненията включително изграждане на тези крайречни влажни зони с цел задържане на водата. Това е започнало преди 20 години в останалите страни, у нас това нещо се случва през последните 10 години. Докато инвестираме единствено и само в нови защитни диги няма да постигнем резултати. Това, което показва и практиката към настоящия момент  е, че изградените в миналото хидротехнически съоръжения са много и са много сложни, поддържането им в много територии е икономически неоправдано. Те защитават земи с много висока степен на защита- земеделски, пасища, ливади, чиято поддръжка не може да се оправдае спрямо евентуалните щети от наводнения. Затова е нормално да се получи дефицит на средства в други райони. Най-голямото предизвикателство е икономическия анализ. Това е основният недостатък на управлението на риска от наводнения до този момент. В много случаи са се наливали средства, на всяка цена не планово  в отделни обекти  без да е направен икономически анализ какъв би бил ефекта от това. Покрай различните наводнения станахме свидетели как стихийно се инвестираха пари в малки проекти в отделни населени места като не се направи икономически анализ като цяло дали това е най-ефективният начин за изхарчване на тези средства за маляване на щетите от наводнения.

Колко такива естествени зони са необходими по река Дунав или по другите ни големи реки за борба с наводненията?

Световен фонд за дивата природа WWF е правил различни проучвания  за възможностите за възстановяване на такива крайречни влажни зони. Имаме такъв анализ за поречието  на река Дунав, включително за един от притоците на реката. Но цялостни проучвания за България нямаме, имаме списък на местата с потенциал за такова възстановява с ползи за биологичното разнообразие и намаляване на щетите от наводнения. Това е възможно например в Урсойска низина, на запад от Лом, в известна степен в Карабоараската низина между устието на р. Искър и р. Вит,  низината Побрежие или известна като защитена местност Калимок-Бръшлен на запад от Тутракан, Сребърна и други. Тук трябва да направя важно уточнение, че по отношение на р. Дунав капацитетът на нашите низини за задържане на води по Дунав е нищожна. Ние дори да възстановим тези места въздействието ще бъде пренебрежимо малко , тъй като ниската част на брега в нашия участък е откъм румънска страна. Така че по-голямо значение ще има възстановяването на влажни зони в румънска страна. Вече 5 години там правят много детайлно  проучване на възможностите за отваряне на тези ретензионни площи в реката и вече има такива примери. За да има ефект подобно действие е необходимо по цялото течение на реката да има такива места, едно-две места  ще имат много малко въздействие особено пък в долната част на реката , където сме ние, реката е много голяма, а пък площите които имаме са сравнително малки. Така че без мерки в горното течение на реката, ние смаи не бихме постигнали значинм ефект.

За българските реки може ли да кажете какво ще е значението от възстановяване на тези зони?

Подробно проучване за българските реки не сме правили. Но имаме пример за р. Русенски Лом край село Иваново. За пръв път в България демонстрирахме в много малък мащаб действие. На това място река Русенски Лом от едната страна брегът е стръмен, където няма къде да се разлива, а от другата страна е крайречна ливада, пасище, което е защитена с дига. На това място реката много вдигаше нивото си и дори заливаше пътя и съоръжения към ивановските скални манастири. Преди няколко години реката скъса дигата и ни подксаза как трябва да се реши въпроса. Ние взехме възможно най-простото решение, на две места дигата беше прорязана изкуствено, така че при високи води водата да може спокойно да се разлее в тази крайречна ливада и когато водата отново спадне да може да се върне обратно в реката. Това което се случваше преди е водата залива пътя и всички съоръжения, след което прелива зад дигата и там стои наводнено последният път повече от една година. Така с възстановяването на връзката с крайбрежната зона на реката се решиха проблеми с наводненията на пътя и на зоната за отдих към Ивановските скални манастири. Това решение се оказа не само просто, но и евтино.

Как повлияват наводненията за биологичното разнообразие по р. Дунав?

Проблемът с наводненията е много актуален през последните години. Почти няма година, в която да няма такива природни явления по всички реки на страната.  Наводненията винаги е имало, те са естествено явление, така че речните екосистеми са адаптирани към наводненията. Затова по принцип няма как наводненията да разрушат околната среда и естествените екосистеми.  Крайречната гора, когато  е естествена е адаптирана към наводнения и няма как те да я унищожат. Това до голяма степен важи за повечето видове, разбира се в определени ситуации, когато има много дълъг период на наводнения някои видове не могат да се размножават и изчакват. Но като цяло наводненията не оказват особено влияние върху природата. Основният въпрос е как влияят наводненията като природно бедствие от гледна точка на хората. Това е основният проблем. Няма причина да се притисняваме за това дали биологичното разнообразие ще бъде неблагоприятно повлияно.

По-скоро наводненията са необходимост за запазване на доброто здраве на реките и крайречните системи. За много видове размножаването става възможно по време на високите води. По време на високите води реката се свързва с крайречните плата, разливи или аливни гори, тогава те стават едно общо и благодарение на това рибите може да навлязат на тези места и да хвърлят своя хайвер. Такъв пример са шарановите риби, които по време на високите води влизат в тези крайречни места, където водата е по-спокойна и не е мътна става хвърлянето на хайвера, отглеждането и развитието на малките рибки и личинките,  тук намират храна и са защитени от хищници. Впоследствие те преминават обратно в реката.

Нова популация от млади балкански пъстърви заплува в родните планински реки

13.05.2014 09:05

http://society.actualno.com/70-000-mladi-balkanski-pystyrvi-dnes-zapluvaha-v-bylgarskite-reki-news_27919.html

Млади балкански  пъстърви заплуваха в родните планински реки в обща акция на Лидл България и Риболовен клуб “Балканка” през уикенда. 70 000 нулевогодишни балканки са били пуснати в общо 120 км водоеми.

Акцията е финален етап от кампанията „Дай шанс на Балканката!” на Лидл България, която се провежда онлайн. Феновете на компанията във Фейсбук имаха възможност да ловят виртуални рибки в периода 3-17 април, а Лидл България от своя страна превърна всички онлайн уловени балканки в живи.

В последните 10 години популацията от балканска пъстърва намалява значително. От една страна расте броя на риболовците, занимаващи се с пъстървов риболов. От друга, най-голяма вреда на популацията на балканската пъстърва нанасят новопостроените малки ВЕЦове. Причината е, че рибопроходниците при тези централи са изградени така, че не позволяват на рибите да мигрират по течението и да се размножават. Данните на Риболовен клуб „Балканка” показват, че в река, на която има изграден ВЕЦ, след година, две популацията от балканска пъстърва почти изчезва.

„Дай шанс на Балканката” се провежда за втори път. В първата кампания в края на 2013 г. бяха уловени 40 000 виртуални пъстърви, които по-късно бяха превърнати в живи с помощта на Лидл България и заплуваха в родните планински реки. Кампанията т.г. отбелязва почти двоен интерес към виртуалния улов. „За нас това беше важен знак от страна на феновете ни в социалните мрежи, че искат да помогнат и да допринесат за биологичното разнообразие в българските реки.”, заявиха от компанията.

„Благодарим много за подкрепата на Лидл България, както и на всички фенове в социалната мрежа, които спомогнаха в родните водоеми да заплуват нови 70 000 балканки.”, заяви Алън Тюфекчи.

Редактор: Ивайло Ачев

Read more: http://society.actualno.com/70-000-mladi-balkanski-pystyrvi-dnes-zapluvaha-v-bylgarskite-reki-news_27919.html#ixzz31bDJvjCl

И още малко за въздействието на ВЕЦ върху Балканката

Паника в Панагюрище: Умряла риба в река Луда Яна, замърсяването от Асарел

Статия от в. Стандарт: Паника за отровена Вода

от Димитър Илиев, Руслан Йорданов | Общество Копирано от standartnews.com

Сигнал за мъртва риба по течението на река Луда Яна между селата Баня и Бъта е подаден на 8 май. Екоинспекторите са взели проби от 6 места от водата, като действително намират умрели мрени. Резултатите от пробите ще станат ясни тази седмица, заявиха от РИОСВ в Пазарджик. Докато чакат данните от екоинспекцията, местните хора за пореден път треперят за здравето си.
Рибата в река Луда Яна изчезна, екоинспекцията проверява за излив на тежки метали от комбината



5000 жители на три села край Панагюрище са в паника, че питейната им вода е отровена. Съмненията тръгнали, след като е открита мъртва риба в река Луда Яна. Хората пият вода от кладенци, които са на метри от бреговете на реката. Над селата Баня, Бъта и Попинци е хвостохранилището на миннообогатителния комбинат "Асарел Медет". Оттам неведнъж са отравяли реката. Най-скандалните случаи бяха през лятото и зимата на 2010 г.

"Прелели шахти с вода и хвост са най-вероятната причина за замърсяването на р. Луда Яна", коментира шефът на Регионалната екологична инспекция в Пазарджик Костадин Гешев пред "Стандарт".

Шахтите, които се наричат "баражи", се пълнели с вода и отровни отпадъци с високо съдържание на метали от дренажа на хвостохранилището. Те периодично се изгребвали, а хвостът се връщал обратно. Заради силните дъждове преди седмица обаче най-вероятно шахтите са се препълнили и са прелели. Водата се е стекла в реката, подозират контрольорите.

Сигналът за мъртва риба по течението на реката между селата Баня и Бъта е подаден на 8 май. Екоинспекторите са взели проби от 6 места от водата на реката, като действително намират умрели мрени. "Резултатите от пробите ще станат ясни тази седмица", заявиха от РИОСВ.

Заради дъждовете река Луда Яна е пълноводна и това ще доведе до бързо оттичане на замърсените води, както и до по-малки концентрации на отрови, смятат експерти.

Височината на стените на въпросните шахти, от които се предполага, че е тръгнало замърсяването, е трябвало да бъде увеличена до юни, но това не е станало още факт.

От "Асарел Медет" официално отричат мъртвата риба да е следствие на промишлена авария. Данните от екомониторинга от 8-те действащи станции на комбината по поречието на Луда Яна не показвали отклонения. Те обаче мерят само киселинността и електропроводимостта на водата, обясниха еколози. Така, за да се открият отклонения от нормите, трябва да има драстично покачване на концентрацията на мед и тежки метали във водата.

Докато чакат резултатите от пробите, местните хора треперят за здравето си. Те не смеят нито да пият, нито да поливат с водата от кладенците.

"Този комбинат ни трови от 20 години. И в същото време плаща жълти стотинки от концесионни такси на държавата", жалваха се пред "Стандарт" Георги и Христина от село Попинци.

"Хората тук умират млади, едва навършили възраст за пенсия", коментира и кметът на село Бъта Георги Александров. На фона на красивата природа и чистия въздух няма каква друга да е причината за ранната смъртност освен отровите от комбината, които влизат във водата и почвата.

Замърсяването е от седмица
"Рибата я няма. Вече втори час не видяхме нито една мряна. Това никога не е било. Рудникът пак е замърсил реката". Това коментират Георги и Христина от село Попинци, докато вървят по поречието на реката. "На 20 метра от водата са кладенците за питейна вода. С помпи я качват към онзи хълм и оттам отива по чешмите на хората. Как да си спокоен какво пиеш", казва Георги.

Луда Яна обикновено гъмжи от риба по това време на годината. А сега, дори и на плиткото, не се вижда нито една мряна.

Минаваме покрай малка падина, където е монтиран специален уред за мониторинг на водата. Той оранжавее на фона на разпръскващата се бяла вода. Това е единственият от 8-те пункта за екомониторинг, който не работи. Кабелът в пластмасова обвивка, който трябва да подаде данните на станцията на брега, е прекъснат и двата края висят във водата, видя "Стандарт". В сайта на "Асарел-Медет" в резултатите за киселинност и електропроводимост на водата от пункта до с. Попинци стоят нули.

Почти всички хора в селото са рибари и уловът е основна част от прехраната им.

"Миналата година реката вреше от риба. Сега е мътна и ще трябва да изчакаме поне седмица да се оттече пълноводната река, за да се види дали има жива риба вътре", казва бай Георги.

Докато сме в кабинета му, кметът Георги Александров звъни на свой съселянин: "Искам да хванеш поне 2 риби", казва той. Докато се чудим за какво са му, става ясна иронията. Кметът иска някой да хване поне 2 живи, защото и той не може да види в коритото на реката поне една плуваща твар. Няма червеи в земята около водата, жабите скачат само по сушата, установяват еколозите.

"Умрялата риба се разлага във водата за 3-4 дни. Аз затова смятам, че замърсяването е поне отпреди седмица", казва Георги Александров.

Препаратор подал сигнала

Сигналът е подаден от Стоян от с. Баня, който е активист на "Зелените". Това казва багерист от "Асарел-Медет", който е дошъл на срещата между еколога Георг Тупарев и кмета на с. Баня Георги Александров. Сигналът за умрялата риба е подаден на 8 май на телефон 112, а на следващия ден Стоян Ножделов заминава за Белгия. Това допринася за конспиративната теория кой се е осмелил да се жали от "Асарел-Медет". Ножделов имал от умрялата риба във фризера си. Той е известен в Европа и по света препаратор на животни и поне 6 месеца в годината е в чужбина.

"Не може "Асарел" да е отровил водата. Реката може да е мътна и от някой краварник", категоричен е багеристът. И гордо обяснява, че лабораторията в комбината не може да мери само бактериите ешерихия коли. Знае тези неща, понеже жена му работи като химичка там.

Няма къде да се измерят отлаганията

В България няма лаборатория, която да измери натрупванията и отлагането на метали в рибата и в тинята, казва Георг Тупарев, който е един от лидерите на "Зелените". Нямаме масспектрография, която да открие замърсяването, твърди експертът.

Той се опитал да направи изследвания в Германия. Дал на свой познат професор проби, а изследванията били направени, все едно са част от учебните занятия. В пробите открили общо 17 метала, но уредите не били достатъчно чувствителни, за да установят какви точно са те.

"Накарахме "Асарел-Медет" да монтират 9 станции за мониторинг и това се оказа най-големият гаф на еколозите. Те мерят само електропроводимостта и киселинността на водата", разказва Тупарев. За да се изменят тези стойности, трябва да има наистина авариен разлив на мед с катастрофални последици.

Цоцорков взе пет находища от канадци

Отказаха му добив на злато до Перник заради риск за здравето на хората

Шефът на "Асарел-Медет" Лъчезар Цоцорков изкупи концесиите на пет находища на цветни метали. Само преди две седмици канадската проучвателна фирма "Euromax Resources" съобщи, че е продала дъщерното си дружество у нас "Euromax Services" за 3,5 млн. долара. Купувачът не бе посочен официално, но от подробностите в договора става ясно, че компанията вече е собственост на "Асарел Медет" или на свързана с тях фирма.

През април 2012 г. за 3,5 млн. канадски долара "Euromax Resources" продадоха на Лъчезар Цоцорков друго свое дъщерно предприятие - "Трейс Рисорсиз". То разработваше златните находища в Брезник и Ракитово. В "Милин камък" край Брезник лежат 13,5 тона злато и 40 тона сребро. Компанията там завърши процедурата по ОВОС, разполага с удостоверение за геоложко откритие и чака правителството да им даде концесия. В новия пакет, придобит от "Асарел-Медет", влизат перспективните проекти в Трън, Бабяк и Златарица.

Само в Трън геолозите са открили запаси от 35 тона злато и 451 тона сребро. Миналата година "Юромакс" започна процедура по изготвяне на Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), но беше отрязана от РИОСВ-Перник, които на ранен етап прецениха, че златодобивът в близост до града ще доведе до значителни замърсявания и рискове за човешкото здраве.

"Асарел-Медет" е най голямата медодобивна компания в България. Тя добива злато и от собствените си находища край Панагюрище. Приходите им за 2012 г. са над 600 млн. лв.

5 бона глоба за мръсни утайки

"Асарел-Медет" отрови водата на река Луда Яна на 2 пъти през 2010 година. Тогава мащабите бяха много големи.

На 16 юни са замърсени над 20 километра, а местните навсякъде намираха умряла риба.

Причината е "аварийно затлачване на канавка с богати разтвори от окисния отвал на обекта след пороен дъжд", установиха от РИОСВ.

За замърсяването "Асарел-Медет" е глобен с максималната санкция от 5000 лв.

Следващото замърсяване е на 9 декември същата година. Тогава умрялата риба е още повече. Замърсяването се разпростира на повече от 20 км от комбината. Според РИОСВ-Пазарджик причина е "постъпване на кал от пътя при почистването на микроязовир, намиращ се в коритото на река Асарелска". Експерти обясняват, че реката е била замърсена от камиони с хвост, които изнасят отрови от утайник с високо съдържание на метали на комбината. От камионите изтича замърсена вода в реката, която убила рибата.

Отровите са минали през няколко села, чието население ползва питейна вода от кладенци до реката. Дълбочината им е едва няколко метра, което предполага, че водата в тях също е била замърсена.

И в двата случая "Асарел-Медет" "забравя" да предупреди държавните и общинските институции за замърсяването.

Заплаха и за оризищата

Стотици декари оризища край Пазарджик се напояват от водите на Луда Яна. Ако реката е замърсена, тежките метали ще тръгнат по цялата хранителна верига, опасяват се еколози. Според тях Луда Яна, която е приток на Марица, може да прехвърли и в нея отровите, които носи.Копирано от standartnews.com

Паника за отровена вода
от Димитър Илиев, Руслан Йорданов | Общество
Копирано от standartnews.com

Renewed hydropower investment needs social and environmental safeguards

The 50,000 large dams in the world respond to a range of development and security needs, providing power, water storage and flood protection. Yet balancing their benefits against their social and environmental costs has long been controversial. A resurgence in hydropower investment has seen new actors, notably Chinese and private banks, changing the global landscape for financing dams, leading to fewer measures to protect social and environmental values. New financing tools, such as carbon trading, are also playing their part. As the 'finance landscape' for hydropower widens, improved tools to ensure sustainability must become a mainstream approach, especially to encourage Asian finance institutions to participate in mechanisms like the Equator Principles — now the main framework used to assess and manage environment and social risk in dam project finance transactions, outside of multilateral safeguards.

read more