Басейнови дирекции у нас правят карти на райони с риск от наводнения

http://www.dnevnik.bg/zelen/2013/06/28/2092030_baseinovi_direkcii_u_nas_praviat_karti_na_raioni_s/

 

Басейнови дирекции у нас правят карти на райони с риск от наводнения

 

Басейновите дирекции вече изготвят карти на районите със значителен риск и заплаха от наводнения в България. Целта е да се намалят неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда, стопанската дейност и културното наследство. Това съобщава Румелия Петрова, началник отдел "Планове за управление" в Басейнова дирекция за управление на водите "Дунавски район" пред агенция Фокус.

Работата е част от проект "Разработване на Планове за управление на риска от наводнения", финансиран по ОПОС. Оценката и управлението на риска от наводнения се извършват в изпълнение на европейска директива за наводненията 2007/60/ЕС, отразена и в българския Закон за водите.

Управлението на риска от наводнения се извършва по райони на басейнов принцип – Дунавски, Източнобеломорски, Западнобеломорски и Черноморски. То включва три основни етапа:

- предварителна оценка на риска от наводнения;

- изготвяне на карти на заплаха и на риска от наводнения;

- разработване на План за управление на риска от наводнения с програма от мерки.

Целта на картите е да се определи степента на заплаха и обхватът на заливане на тези райони при наводнения с вероятност за настъпване 5%, 1% и 0.1% (повторяемост на 20, 100 и 1000 години), както и попадащите в залетите територии обекти, имащи отношение към човешкото здраве, стопанската дейност, околната среда и културното наследство, обясни още Петрова.

How to Save the Danube Floodplains

The Impact of the Gabcikovo Hydrodam System over Five Years.

WWF (1997): Statement. 51 pages. Vienna

---

Summary

The Gabcikovo hydro dam complex, located between Bratislava in Slovakia and Györ in Hungary is the largest engineering system built on the Danube. The construction of the dam, canals and reservoir system directly affected 3,900 hectares of fields and 3,400 ha of floodplain forests in Slovakia and another 2,000 ha in Hungary at the site of the original reservoir and Dunakiliti diversion weir - built before Hungary withdrew from the project.
The Gabcikovo dam system has been operating since the end of October 1992, diverting 80-90% of the Danube river water into the canal and reservoir (see map 1 below). The remaining 10 to 20% of the water is allowed to pass through the Cunovo diversion weir and directly into the old river bed, the Hungarian branch system, and the Moson Danube. Some water from the Gabcikovo canal is diverted to recharge the Slovak branch system.
In addition to the direct impact of the building of the dam, major hydrological changes, including a loss of river water and a 2 to 4 m drop in the water table, pose a major threat to the remaining 8,000 ha of floodplain forests - 50% in each country. In addition, ground and drinking water reserves of the region are being reduced in both quantity and quality by the river diversions, the impoundment in the reservoir and canal, and the consequent loss of groundwater recharge.
Any cost-benefit interpretation of the Gabcikovo system has to take into account the enormous economic losses in environmental services (supply of products, recreation and water purification) in the affected wetland.
From the energy supply point of view, the Gabcikovo power system constitutes neither the best nor the only option for Slovakia, and the viable alternatives should be looked at.
In both Slovakia and Hungary efforts have been underway to monitor and mitigate the changes to the environment caused by the operations of Gabcikovo since 1992. Both states have responded to the negative impact by building and operating artificial recharge systems in attempt to provide a sufficient water supply to the floodplain system. Together with the favourable climatic conditions in most of past summers, this system was only able to limit and slow down the continued degradation. The available evidence monitored in the area, however, and international long-term experience with similar systems in Germany and Austria, shows that this small amount of water is not appropriate for restoring the original floodplain dynamics, neither hydrologically, morphologically nor ecologically.

Review of the 1993-1996 monitoring reveals:
*This artificial system provides no dynamic but only a small, constant flow of water , unable to produce the typical large-scale fluctuations and inundations crucial for the floodplain. In addition, the earlier variety of communication between the river and the floodplain is completely disrupted because the river drains the entire eco- and hydrosystems instead of regularly recharging them.
*The dropping of the groundwater table along the "old" river bed cannot be fully reversed. Large scale fluctuations in groundwater, needed for both moistening and aerating the soils and the forest root zone, have been lost.
*Forests, especially those along the river, are slowly dying from lack of moisture, or showing the severe stress symptoms of reduced growth rates, premature shedding of leaves, dry tree tops, etc. Damaged areas are being salvaged before their prime.
*The isolation and consequent drying out of the floodplain ecosystem in 1992 to1993 resulted in both immediate and long-term changes and losses to the typical fauna and flora. Floodplain specialist species are suppressed and replaced by drought-tolerant and alien species.

Based on the available evidence, WWF asserts that major negative changes are occuring to the floodplain forests, the groundwater system and the wetland biodiversity, as a result of the construction and operation of the Gabcikovo dam complex.
In future, neither a continuation of present mitigation measures, nor the building of new weirs in the old river bed, can stop or reverse this degradation. The discussed peak operation of the Gabcikovo system together with the subsequent installation of a second dam some 100 km downstream, would create additional and severe environmental damage to the Danube riverine landscape.
In order to protect the Danube floodplain system from further damage, WWF recommends (compare maps 2a, b below) that the previous water regime be significantly restored. At least two-thirds of the original Danube flow must be returned to the "old" river bed at Cunovo.
In addition, WWF is recommending the constricting and lifting of the river bed with gravel banks and islands, and reconnection of the side-arms with the river in a comprehensive and viable solution. This should be combined with restoration of the wetlands in the dam reservoir.
For any future solution, it is crucial to continue and extend the environmental monitoring and to regularly publish the results. For new mitigation measures, environmental impact assessments have to be c
onducted. A cost-benefit analysis of the Gabcikovo project is needed.

The decision of the International Court of Justice on 25 September 1997 prescribes a joint operation of the Gabcikovo system to serve both economic and environmental interests. A new solution requiring recognition of new environmental standards, including damage prevention, and agreement on more satisfactory volumes of water for the "old" river bed and the side-arms are needed and recommended by the Court.

To read and zoom into the following .pdf-files you need the AcrobatReader:

Map 1: Status quo of the Gabcikovo system and the Danube with its floodplain

Map 2a, b: WWF solution at low and high water

Can hydropower and river ecosystems get along?

Can hydropower and river ecosystems get along?

Global energy needs are rising rapidly, as are greenhouse gas emissions from economic developments. Hydropower may seem an obvious choice for the provision of clean electricity, yet the negative environmental impacts of hydropower make it necessary to find solutions that will balance energy needs with those of the river.

For most Danube countries, hydropower is important. Countries are turning to clean energy sources to meet renewable energy targets, all the while trying to achieve 'good quality' status for water bodies in the Danube River Basin. How can Danube countries bring these seemingly conflicting goals together?

All Danube countries – even non-EU states – have committed themselves to implementing the EU Renewable Energy Directive, which is part of a package of energy and climate change legislation that provides targets for greenhouse gas emission savings. The directive encourages energy efficiency and the use of renewable energy sources. Growing energy demands, increased electricity prices as well as international climate protection targets are a major driver towards the expansion of hydropower generation and the construction of new facilities in some Danube countries.

Negative effects for the environment. However, hydropower – and the hydromorphological alterations through the construction of required facilities – can have negative impacts on the environment. The Danube River Basin District Management Plan endorsed by the Danube countries in 2009 identified hydromorphological alterations as one of the four most significant
water management issues in the Danube River Basin.

Hydromorphological alterations can cause river and habitat interruptions, disconnect wetlands and floodplains, interrupt sediment transport, provoke changes in the natural structure of rivers such as river depth, width and flow regimes as well as interrupt natural fish migration routes.

In addition, these effects work against efforts to meet the requirements of the EU Water Framework Directive and its river protection goals to ensure that all waters achieve the 'good status' by 2015, a goal all Danube countries have committed to. The big question for countries is how to balance the seemingly conflicting needs of both the EU Water Framework Directive as well as the EU Renewable Energy Directive.

"The main – and extremely demanding – challenge is to find the right balance between increasing energy demand as well as energy savings and the protection of waters and ecology," says Karl Schwaiger, Head of the Austrian Delegation to the ICPDR.

Working toward guidelines. The Danube Declaration, signed by Danube countries in 2010, asked the ICPDR to work in close cooperation with the hydropower sector and all relevant stakeholders to integrate the needs of energy and the environment. Specifically, the Declaration called for "a broad discussion process with the aim of developing guiding principles on integrating environmental aspects in the use of existing hydropower plants, including a possible increase of their efficiency, as well as in the planning and construction of new hydropower plants".

Three lead countries – Austria, Romania and Slovenia – were nominated to steer the process of developing these guiding principles on hydropower in the frame of the ICPDR. These countries are supported by a Team of Experts, which includes representatives from the energy and environmental administrations of different Danube countries, as well as NGOs and other stakeholder groups. The team supports integration of the different objectives, and provides knowledge and input on the process.

For the ICPDR hydropower activity to succeed, the full participation of key players from both the environmental and energy sectors is vital. "It is necessary that this process is an inclusive one, so that all stakeholders have the possibility to contribute in this shared process to develop sustainable and viable solutions," says Schwaiger. "Thus the involvement of all stakeholders is really crucial to achieve viable and environmentally acceptable solutions."

Gathering data. The first step in the process is to develop an Assessment Report on Hydropower Generation in the Danube Basin, an advanced version of which was presented and discussed in February 2012. The report is based on answers to questionnaires sent to all Danube countries in August 2011, as well as on data from reports, documents and other databases (such as those of the ICPDR and the European Union).

The Assessment Report summarises key information on hydropower generation in the context of water management, flood protection, biodiversity and nature protection. In parallel, the collection of case studies and good practice examples on hydropower is ongoing. This input provides the basis for discussions and facilitates the development of the Guiding Principles on Hydropower.

Getting all stakeholders together. A first ICPDR Workshop on Hydropower and Water Management, organised by Romania, was held from 21 to 22 February 2012 in Timisoara, Romania. Representatives from water management and the energy sector, including representatives from the International Hydropower Association, European Small Hydropower Association and Energy Community, discussed the draft findings of the Assessment Report as well as ways to develop a common framework to implement the requirements of renewable energy and hydropower with those of water and environment protection. Participants shared practical experience in balancing these two goals, and discussed the elaboration of the Guiding Principles.

"The workshop has given the team of members more suggestions than expected to work toward the Guiding Principles," says Aleš Bizjak of the Institute for Water of the Republic of Slovenia and representing Slovenia as one of the lead countries steering the activity. "The core group countires together with the ICPDR Secretariat are looking forward to work on issues and to finish the process next year in the best possible way."

A second workshop will be organised to present the results and outcomes of the work achieved to that point, and to pave the way for broad acceptance and practical implementation of the main outcomes and findings.

Looking to models of cooperation. The Assessment Report and the work towards the Guiding Principles build on experiences in other processes throughout the region. In particular, it builds on the work under the Common Implementation Strategy (CIS) ad hoc activity 'Hydromorphology'. The CIS is an EU process supporting the implementation of the Water Framework Directive, and various activities under this process, including two EU workshops on hydropower and the Water Framework Directive.

Furthermore, the ICPDR activity on hydropower builds on the Danube River Basin District Management Plan, as well as the outcome of the activities of the Alpine Convention regarding Hydropower Generation in the Alpine Region focusing on Small Hydropower. In addition, the collaborative work on the 'Joint Statement on Guiding Principles on the Development of Inland Navigation and Environmental Protection in the Danube River Basin', published in 2008, has been a model for cooperation between sectors.

Shared solutions. Progress toward the Guiding Principles will link to the ongoing activities under the European Strategy for the Danube Region, which aims to improve coordination and cooperation between countries to address challenges in the Danube region. It focuses on eleven priority areas, which are also related to hydropower and environmental protection. Specific actions under Priority Area 2, 'Encourage More Sustainable Energy', requires comprehensive action plans for the sustainable development of the hydropower generation potential, to allocate suitable areas for new hydropower plants as well as to develop and set up a pre-planning mechanism for the allocation of suitable areas for new hydropower projects. The ICPDR process, therefore, also contributes toward the implementation of the EU Strategy for the Danube Region.

Close contact with coordinators for Priority Area 2, as well as for Priority Areas 4 and 5 ('Restore and Maintain Quality of Waters' and 'Manage Environmental Risks') will be crucial to ensure that there is no duplication or overlapping of work regarding hydropower generation in the Danube River Basin.

Meeting the challenge of satisfying global energy needs while reducing greenhouse gas emissions and protecting freshwater ecosystems requires new approaches. Decisions about hydropower plants can no longer be made in isolation as they are part of a suite of solutions for meeting energy needs. Through the collaboration of all stakeholders, Danube countries are working to find a balance between these needs.

Kirstie Shepherd is a freelance journalist living in Vienna and has
called the Danube River Basin home since 2000.

Река Осъм срина мост в Ловеч

Автор: Елица Мартинова Публикувана на 15 юни 2013 в 10:46 

http://offnews.bg/index.php/206748/reka-osam-srina-most-v-lovech

Транспортен мост в Ловеч пропадна заради придошлите води на река Осъм.

Мостът се е сринал късно вечерта в петък. За щастие при инцидента няма жертви. На мястото веднага са пристигнали кметът на града Минчо Казанджиев и негови екипи. Те са установили, че липсва половин метър от моста.

Съоръжението в индустриалната зона на града и свързва местностите Сенан тепе и Липака. Той е част от пътя, свързваш близки села със Севлиево. Заради инцидента са прекъснати доставките на природен газ и вода.

Мястото е затворено за автомобили и пешеходци, а днес ще бъдат поставени метални заграждения и жива охрана.

Вече са начертани обходни маршрути за екипите на „Спешна помощ", полицията и пожарната.

Местните власти са уведомили Агенция „Пътна инфраструктура" и се очаква нейни служители да посетят мястото в най-скоро време.

Министерски съвет разреши на фирма да добива пясък в защитена зона

03.07.2012 20:13; Силвия Гурмeва; 2569; 0; 
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1446602

Жителите на Поповяне организират подписка срещу концесията

Правителството даде на частна фирма 160 дка в защитена зона за изграждане на пясъчна кариера.

С концесия, гласувана от Министерския съвет на 23 май т.г. в полза на "Рок трейдинг" ООД, се преотстъпва терен в землището на самоковското с. Поповяне. Той е част от защитената зона "Палакария", отредена за опазване на изключително редки птици.

Половината от земята, гласувана да е открит рудник в продължение на 35 г. за добив на пясъци, съставлява частни имоти. Решението на МС е взето, без собствениците им да подозират за това и в нарушение на два текста от Закона за концесиите и разпоредби в законите за опазване на околната среда и биологичното разнообразие. 

Жителите на селото узнават за правителственото решение дни след публикуването му в "Държавен вестник" и организират подписка срещу концесията, в която се включват и хора от съседните села Ковачевци, Ярлово и Алино.

"Министрите не само се съгласяват някой да се разпорежда със земите ни, което е противоконституционно, но и искат да съсипят един екологичен и плодороден район", сигнализираха в "24 часа" от инициативния комитет.

Село Поповяне се намира на 30 км от околовръстния път на София. Разположено е върху най-високото поле на Балканския полуостров - 980 м над морското равнище, през което минава река Палакария. Обграждат го четири планини - Витоша, Верила, Рила и Плана. Атмосферните условия, ландшафтът и чистата природа правят мястото предпочитано от едни от най-редките птици у нас. От години из ливадите там гнездят изчезващи видове като земеродно рибарче, планински кеклик, ливаден дърдавец, горска чучулига и др.

"Имаме си и две двойки черни щъркели, а през зимата идват и чапли", хвалят се жителите на Поповяне. Наскоро от БАН изследвали броя на бухалите и прилепите в района. В самото село има 43 гнезда на белия щъркел, което според жителите му е национален рекорд. Те твърдят още, че земята им ражда най-вкусните и качествени картофи у нас.

"Само преди година Бойко Борисов учеше народа как да оцелява в кризата. Препоръча да не се оплакваме от високите цени, а да започнем сами да си произвеждаме картофи, както правело неговото семейство. Сега с лека ръка кабинетът му иска да съсипе
земеделието в района ни", коментира младият пенсионер Стоян Тимев. 

Полето, насред което е разрешен добивът на строителни материали, няма нито една педя пустееща земя. Хората обединили имотите си в кооперация, която успешно произвежда картофи и жито вече 5 г. 

В кооперация "Лустра" членуват над 700 семейства. Тя е единствената в Самоковската община, която се занимава с този вид земеделие и обработва над 6000 дка земя, потвърди кметът на общината Владимир Георгиев. 

"Направихме сериозни инвестиции, като изградихме капково напояване. Построихме модерна сграда с поточна линия за опаковане и специални хладилни помещения за съхранение на продукцията", каза шефът на кооперацията Славчо Червенков.
Наскоро земеделците монтирали между посевите специални уреди, които измерват влагата и състава на почвата. Информацията се предава чрез сателитна връзка в Кеймбридж. Процесът е част от изискванията на британската фирма, с която кооперацията има договор за износ на специални сортове картофи.

При дълбоки изкопи за добив на пясък или на въглища ще се смъкне хоризонтът на водата, което за нашата категория земя ще бъде фатално. Хиляди декари ще останат да пустеят, земята няма да задържа дори водата от дъждове, заяви Червенков.
Даденият за кариера терен на север граничи с житните насаждения, на запад с картофени култури, а на изток и юг с ливади, увери се екипът ни.

Хората стриктно спазват разпоредбата в защитената зона и не косят ливадите до 1 юли, когато трябва да се е излюпило и последното пиленце от 15-те застрашени вида.
80 дка от предоставената на концесия земя е общинска и през 70-те години на миналия век се ползва като пясъчна кариера. Добивът трае едва няколко години, защото според местните пясъкът е примесен с глина и е некачествен. 

През годините различни фирми правят опити да вземат мястото на концесия. Министерствата на икономиката и екологията често пращат питания до кмета на селото Константин Беров, а той връща отрицателни становища за проучване и изграждане на кариери в района. Въпреки това през 2009 г. известният бизнесмен Христо Ковачки успява да се сдобие с разрешение за проучване за добив на лигнитни въглища. Тогава жителите на Поповяне и селата наоколо заплашват с гражданско неподчинение. Дали заради протеста, или заради смяната на правителството през лятото на същата година проектът на Ковачки пропада. 

Три години по-късно предложението до МС за концесията в полза на девинската фирма "Рок трейдинг" е направено от министерството на икономиката (позицията на министерството - на 2-а стр. вляво). Министър Делян Добрев в качеството си на зам.-министър през октомври м.г. иска становище от кмета на община Самоков по откриване на тръжна процедура.

"Площта засяга и частни земеделски земи. Населението е категорично против добив на строителни материали в землището. Този район попада в Защитена зона В60000617 - река Палакария, от екологична мрежа Натура 2000, включена в международната база данни, и нарушението й подлежи на международна санкция", пише в становището си до Добрев кметът на Самоков Владимир Георгиев. В документа се сочи още, че в района се развива изключително земеделско производство. Освен това се намира между вилната зона Ярема и комплекса с минерална вода Белчин баня, което го прави "притегателна сила за селски и екологичен туризъм".

Въпреки мнението на местната власт правителството решава, че фирмата ще оперира в находището. "За срока на концесията дружеството ще инвестира 132 500 лв. в добив на пясъци за пътни настилки, а очакваните постъпления от концесионните плащания ще надхвърлят 802 хил. лв.", пише в официалното съобщение на страницата на Министерския съвет. "Изградихме сондажен кладенец за вододайна зона на километър над старата кариер.а Получихме всички необходими разрешения. В момента довършваме проекта за изграждане на помпената станция", обясни кметът на Поповяне Константин Беров. Селото от години е на воден режим, тъй като старият каптажен кладенец пресъхва. Започнат ли изкопни работи близо до новата вододайна зона, водата ще избяга оттам, страхуват се хората.

Жителите на Поповяне се увеличават с всяка година. Все повече пенсионери оставят апартаментите в София и се връщат към бащините си къщи."Тъкмо се прибрахме с жената, а като направят полето пустиня и пуснат камазите по улиците, ще ни изгонят отново", казва Васил Клисуркин. Неговият син си купил къща в селото с намерение и той да заживее там.

45-годишният Александър Догазанов пък зарязал монтьорската професия в града, за да направи база за конен туризъм. Той има 6 жребци, с които организира планински преходи из Плана и Верила. 

Никола Керефейн, който 12 г. е жител на Поповяне, всяка събота приготвя кора яйца и мляко за безработния си син. Керефейн е един от собствениците, върху чийто имот правителството разрешило кариерата. "Не се е родил поповянец, който ще си продаде земята, за да я превърнат в пустош", казва мъжът.

Хората са убедени, че няма да допуснат изграждане на пясъчна кариера в чистото си и плодородно поле. До седмици ще стане ясно дали правителството ще подпише договор с фирмата за гласуваната вече концесия. 

Законът:

"Не се предоставя концесия при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, както и в други случаи, определени със закон" , гласи чл. 12 на Закона за концесиите.
"На концесия по реда на този закон се предоставят обектите от обществен интерес:
1. обекти, обявени за изключителна държавна собственост;
2. обекти, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост;
3. обекти, имоти или части от имоти - частна държавна или частна общинска собственост;
4. имоти или части от имоти - собственост на публичноправна организация", е записано в чл. 13 от закона.
В границата на защитената зона "Палакария" се забранява:
"Разкриването на нови и разширяването площта на съществуващи кариери, рудници и мини с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие", пише на страницата на министерството на екологията, с което е обявена територията за защитена.

Без концесия, ако не се изпълнят всички изиквания 

Концесията на находище "Поповяне" няма да се осъществи, ако не бъдат изпълнени всички законови изисквания, обясниха от икономическото министерство. Преговорите за подписване на концесионен договор продължавали. 

"В министерството е налична информация относно собствеността на имотите, покриващи концесионната площ. Тя е предоставена както от кмета на община Поповяне по време на съгласувателната процедура, така и от кандидат-концесионера чрез приложената към заявлението за предоставяне на концесия правна обосновка", отговориха от министерството на въпрос дали са информирани, че половината от терена е частен.

Според правната обосновка, предоставена от фирмата, имотите са общинска и частна собственост, половината от които са необработваеми. Кметът на община Самоков обаче е посочил, че концесията попада в частни земи, в които се развива земеделско производство.

От министерството обясниха, че според Закона за подземните богатства регистрирането на откритие на подземни богатства не променя собствеността, предназначението и ползването на недвижимия имот на повърхността на земята. Ето защо условие за осъществяване на концесията е избраната компания да е придобила съответни права (чрез закупуване или учредяване на вещно право на ползване) върху земята и да е променила предназначението й, както и да има одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план. 
"

В случай че горните изисквания не бъдат изпълнени, включително ако не бъде постигнато споразумение между концесионера и титулярите на права на земята в предоставената концесионна площ, концесията няма да може да бъде осъществена", обясниха от ведомството.

По време на съгласуването на концесията от екоминистерството са уведомили, че заявената концесионна площ не попада в границите на защитени територии, но е в защитена зона "Палакария", определена за опазване на дивите птици. Ето защо добивът от находището можел да се реализира само след процедура по оценка за съвместимост на добива с опазването на защитените зони. Едно от условията за концесията, залегнали и в решението на кабинета, било да има влязло в сила решение по ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда). 

Засегнатите жители на селото, както и местната власт можели да се защитят, като изразят становища и мнения при обществените обсъждания на процедурите по ОВОС, по оценка за съвместимост на добива с опазването на защитените зони, както и по одобряване на общите и подробните устройствени планове.

От министерството обясниха още, че дружеството е избрано за концесионер пряко като титуляр на удостоверение за търговско откритие на находището, получено след извършени дейности по търсене и проучване. 

Заявлението за концесията е подадено още през август 2007 г. в министерството на регионалното развитие, към което бяха концесиите на строителни материали.