Само между 2005 и 2008 г. страната утроява хидроенергийните си мощности, учетворява вятърните паркове и започва да отваря все повече пазара за фотоволтаични инсталации. В момента Португалия има инсталирани малко над 4.3 ГВ вятърни турбини (близо 6 пъти над тези в България) и над 5 ГВ хидроенергийни мощности. Водните централи са произвели през миналата година 15 тВтч електроенергия, или колкото българската АЕЦ "Козлодуй". Ако се изпълни планът за построяването на общо 7 ГВ вятърни паркове до края на десетилетието, то от въздуха в Португалия ще се произвежда почти същото количество електроенергия, колкото от атома в България.
На фона на мъките в България с въвеждането на зелените мощности и балансирането на енергийния пазар, ситуацията в Португалия изглежда депресиращо добре.
Защо на тях им се получава?
Най-просто казано - заради реките и кадрите. Въпреки първосигналната представа за Португалия като суха и гореща страна тя всъщност има огромен хидропотенциал - там се намира най-големият като площ язовир в Европа.
Естествено по-важни са кадрите. Още през 2001 г. португалското правителство взима решение за поетапното диверсифициране на енергийните доставки и намаляване на вноса. До 2004 г. усилията са насочени към построяването на газопровод от Алжир и програма за енергоспестяване. Едва след това се взима решение за увеличаване на дела на зелената енергия.
Проф. Едуардо Фернандес от университета в Порто, който е един от архитектите на тази стратегия, обяснява, че идеята е билa да се търси максимално евтиният подход – първо пестене, после инвестиции във възможно най-изгодните за страната възобновяеми източници. Политиката е посрещаната доста добре не толкова заради зеленото съзнание на португалците, колкото като противодействие на идеите за построяване на ядрени мощности.
Така в началото на 2005 г. започва позеленяването на португалската енергийна система. Много съществена подробност, която различава процеса в иберийската страна от този в България е, че той е строго контролиран. "Е, да, без контрол следва хаос", повдига вежди Менезис след обяснението за практиката на предварителните и окончателните договори за изграждане на ВЕИ в България.
С решението на португалското правителство да либерализира режима за достъп на ВЕИ до мрежата моментално се появяват кандидати да построят вятърни паркове за 7000 МВ. За това се въвеждат търгове, така че всяка година да влизат в експлоатация равномерно количество мощности докато страната изпълни целите си през 2020 г. (30% зелена енергия). Подобна система се обсъждаше и в България, но никога не беше приложена.
Друга идея, предлагана и тук (от Българската фотоволтаична асоциация) – за стъпаловидно понижаване на преференциалните тарифи при наличие на по-голям интерес за изграждане на фотоволтаични паркове, е в сила в Португалия. От 2005 г. държавата дава годишна квота от 150 МВ. След всеки 30 МВ заявки за изграждане на соларни паркове обаче, цената пада с по 5%. Така последните 30 МВ от квотата имат с 23% по-ниски цени от първите 30. Тази система, освен че води до предвидимо изграждане на нови мощности, натиска и преференциалните цени надолу. Проектите се състезават не само на базата на това кой е кандидатствал пръв, но и колко по-ниска цена е предложил. Базовите преференциални тарифи за ВЕИ в някои случаи са значително по-високи от тези в България, но крайната цена, която се получава, може да е доста по-ниска. Друг бонус на търговете е, че те вземат под внимание какъв процент от инвестицията е направена с използването на местни ресурси. В резултат сега Португалия е един от лидерите в света по производство на перки за вятърни турбини, казва Менезис.
Отделно, през 2007 г. правителството е въвело такса от 2.5% от приходите на ВЕИ инсталациите, като сумите постъпват в общините. От една страна, за да се охлади малко интересът към нови проекти, но най-вече за да се преодолее местната опозиция.
Отскоро е въведена и система за насърчаване на ВЕИ производителите да излизат на свободния пазар. Ако някой от вятърните паркове успее да продаде произвежданата от него електроенергия на борсата, получава бонус от мрежовия оператор, който пък не е принуден да заплаща преференциалната цена. Това е напълно възможно и в България, където цената на балансиращата енергия достига 150 лв., доста над преференциалните тарифи на много вятърни централи.
За да се постигне включване на всички тези мощности, в последните години REN инвестира около 200 млн. евро годишно в мрежата, обяснява Менезис. Това води и до рязко подобрение на качеството на услугата – през миналата година по вина на системния оператор в Португалия е имало прекъсване на електроснабдяването само за една минута. За сравнение в Германия този показател е средно 16 минути в годината, а в България – около 200 минути за 2011 г.
Розово, розово, колко да е розово
Естествено само в рекламните диплянки всичко е толкова перфектно. Най-големият проблем в Португалия е повишаването на цените. В годините на икономически бум средногодишното вдигане на цените е било с около 3%, а напоследък - с 1-2%. Сега обаче отново е с 3%, което е причина за недоволство. "Тринайсет процента е много, няма как да стане", коментира Менезис повишението на цените в България през тази година.
Трикът в Португалия е, че първоначално цените на вятърните централи са били усмирявани с използването на натрупаните суми от т.нар. Фонд суша. В него хидроцентралите са влагали средства, с които да се закупува електроенергия в неблагоприятни години. Част от натрупаните пари са отивали директно в системния оператор, за да се намалят крайните цени. "Ако цената на навлизането на възобновяемите източници в Португалия трябваше да се плати изцяло от потребителите, това щеше да е катастрофално", смята Фернандес. Сега този фонд е изчерпан, но за сметка на това вятърните централи са принудени да продават част от произвежданата вечерно време енергия на водните централи. По този начин ВЕЦ-овете акумулират вода през нощта, която след това използват през деня. В България това става между АЕЦ "Козлодуй" и ПАВЕЦ "Чаира", но НЕК постоянно се оплаква, че губи пари, вместо да печели.
Друг съществен проблем е, че с увеличаването на зелените енергийни източници конвенционалните централи са принудени да стоят в режим на разполагаемост (т.е. мрежовият оператор плаща за престоя им). Така една от най-модерните паро-газови централи - "Пего" (за която от Siemens се хвалят, че е втората с най-добро КПД в света), работи едва с 26% от капацитета си. В Португалия на практика пазарът се определя от цената на вятърната енергия и всички се настройват по тяхната работа. В случая това не е такъв проблем, какъвто би бил в България, тъй като средната пазарна цена на едро на електроенергията (48 евро на мВтч) не е много по-ниска от тази на зелената енергия (52 евро като цяло за всички източници). В България тази разлика (ако се вземат под внимание и големите ВЕЦ-ове) е почти два пъти.
С нарасналите разходи на системата се обяснява и спадащото потребление в Португалия вече трета поредна година. Привържениците на зелената енергия обаче смятат, че това се дължи по-скоро на икономическата криза и на двойното повишение на ДДС за електроенергията, въведено през 2011 г.
В началото на програмата през 2001 г. обвиненията са били, че Португалия ще играе ролята на морско свинче за изпитанията на налудничавата идея за зелена енергия. Бившият италиански лидер Силвио Берлускони дори е предлагал да подари електрическо ферари на тогавашния португалски премиер Жозе Сократеш, ако всичко се получи безпроблемно. Сега страната получава 40% от енергията си от възобновяеми източници, а в отделни дни 70% от цялото потребление идва само от вятъра. И зелената треска продължава.
Естествено само в рекламните диплянки всичко е толкова перфектно. Най-големият проблем в Португалия е повишаването на цените. В годините на икономически бум средногодишното вдигане на цените е било с около 3%, а напоследък - с 1-2%. Сега обаче отново е с 3%, което е причина за недоволство. "Тринайсет процента е много, няма как да стане", коментира Менезис повишението на цените в България през тази година.
Трикът в Португалия е, че първоначално цените на вятърните централи са били усмирявани с използването на натрупаните суми от т.нар. Фонд суша. В него хидроцентралите са влагали средства, с които да се закупува електроенергия в неблагоприятни години. Част от натрупаните пари са отивали директно в системния оператор, за да се намалят крайните цени. "Ако цената на навлизането на възобновяемите източници в Португалия трябваше да се плати изцяло от потребителите, това щеше да е катастрофално", смята Фернандес. Сега този фонд е изчерпан, но за сметка на това вятърните централи са принудени да продават част от произвежданата вечерно време енергия на водните централи. По този начин ВЕЦ-овете акумулират вода през нощта, която след това използват през деня. В България това става между АЕЦ "Козлодуй" и ПАВЕЦ "Чаира", но НЕК постоянно се оплаква, че губи пари, вместо да печели.
Друг съществен проблем е, че с увеличаването на зелените енергийни източници конвенционалните централи са принудени да стоят в режим на разполагаемост (т.е. мрежовият оператор плаща за престоя им). Така една от най-модерните паро-газови централи - "Пего" (за която от Siemens се хвалят, че е втората с най-добро КПД в света), работи едва с 26% от капацитета си. В Португалия на практика пазарът се определя от цената на вятърната енергия и всички се настройват по тяхната работа. В случая това не е такъв проблем, какъвто би бил в България, тъй като средната пазарна цена на едро на електроенергията (48 евро на мВтч) не е много по-ниска от тази на зелената енергия (52 евро като цяло за всички източници). В България тази разлика (ако се вземат под внимание и големите ВЕЦ-ове) е почти два пъти.
С нарасналите разходи на системата се обяснява и спадащото потребление в Португалия вече трета поредна година. Привържениците на зелената енергия обаче смятат, че това се дължи по-скоро на икономическата криза и на двойното повишение на ДДС за електроенергията, въведено през 2011 г.
В началото на програмата през 2001 г. обвиненията са били, че Португалия ще играе ролята на морско свинче за изпитанията на налудничавата идея за зелена енергия. Бившият италиански лидер Силвио Берлускони дори е предлагал да подари електрическо ферари на тогавашния португалски премиер Жозе Сократеш, ако всичко се получи безпроблемно. Сега страната получава 40% от енергията си от възобновяеми източници, а в отделни дни 70% от цялото потребление идва само от вятъра. И зелената треска продължава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар