Истината за ВЕЦ - защо стихийното им изграждане вреди на реките?

Политиката на държавата е не само рестриктивна, тя е неустойчива, коментират пък инвеститорите

от Рая Лечева

21.7.2014 | 10:57 http://3e-news.net/

Малките водноелектрически централи (ВЕЦ) могат да се окажат една от най-големите заплахи за реките. Не подценяваме важността на този вид екологична енергия, твърдят еколозите. Но липсата на ясна политика създава сериозни проблеми както за опазването на реките така и за информираността на инвеститорите. 

Защо ВЕЦ вредят? Ще се опитаме да дадем няколко отговора на този въпрос.

По експертни оценки на еколозите от миналото до момента е усвоен 80% от хидроенергийния потенциал на реките без р. Дунав, което засяга 20% от реките, коментира Любомир Костадинов от WWF. Трябва ли да използваме останалите 20% потенциал, да унищожим останалите 80% от реките, попита екологът.

Независимо дали ВЕЦ е деривационен или руслов характерът на водата се променя, категорични са еколозите. При деривационният ВЕЦ водата се взема от едно място и се изсипва на друго като така се получава засушен участък. При русловата ВЕЦ се използва естествения режим на водоизточника без да се "завзема" предварително някакъв воден обем както е при деривационния. Русловите се изграждат на коритото на реката без да се засяга самата река.

Дълго време се считаше, че русловите са по-екологични, защото имат по-нисък пад, използват по-малко вода и я пропускат след това по течението, тъй като са на самата река.

Само че в България тези ВЕЦ изведнъж започнаха много да порастват като дължина и тяхното задбаражно езеро достига в някои случаи 2 км, коментира Костадинов. В този дълъг речен участък водата е с променен ритъм, движи се много бавно. Дори да има рибен проход рибата не може да се ориентира и да го намери. Освен това в този воден участък започва отлагане на органични утайки и организми, които изсмукват кислорода от водата. Така се получава анаеробна средна като в Черно море, по повърхността се образува зелен слой т.н. водна леща.

Да, ВЕЦ събират по-големите и видими отпадъци като клони и бутилки, но не могат да пречистят утайките и при натрупването им единственото, което правят е да отворят шлюзовете и изпуснат утайката надолу по реката, обясни Костадинов. Това напрактика може да убие живите организми надолу по реката, тъй като изсмуква целия кислород и рибата буквално бива унищожена.

Друг мит е, че турбините пречистват водата, напротив тя се превръща в мъртва вода, в нея живот няма. Да,  в утайките има и хранителни вещества, но те се слепват на едно място, не се разпръскват по реката. След ВЕЦ-а има голям период, в който тази река не изпълнява функциите си и не може да се възстанови, единственият вариант е това да се случи е при вливане в друга голяма река. Това обаче става невъзможно ако по течението и особено долното, където се влива реката с други се наредят още 20-30 ВЕЦ, а такива примери има много по р. Искър, по р. Места, по р. Огоста и др.

А в страната от всички водноелектрически централи само 20 са руслови.

Много е важно къде се разполагат ВЕЦ. Ако се изгради там където видовете не мигрират въздействието може да е по-малко. Ако се направи в долните течения, където реките се вливат с други и се осъществява миграция например със самата Дунав или по Места, тези коридори се прекъсват.  Така реката не може да се възстанови.

Не сме против хидроенергетиката и тя може добър източник на алтернативна енергия, каза Костадинов. Навремето обаче проучванията са правени само от гледна точка на енергетиката. Необходимо е предварително планиране, което да очертае къде в при никакви обстоятелства не могат да се изграждат ВЕЦ, къде може при определени условия и къде все още е възможно без проблем да се изградят. На тази база фирмите трябва да кандидатстват и участват в търгове.

Това е единственият публичен ресурс, който ползваш просто със заявка без конкурс.

А ресурсът се ползва с години, можеш да го оставиш и на децата си, заяви екологът.

Един от проблемите се крие в Плановете за управление на речните басейн. Това планиране за ВЕЦ е направено отчасти. В тях се посочва само къде не може да има ВЕЦ, но не и къде може да има при конкретни условия. Все пак планът няма за цел да реши проблемите само с ВЕЦ, той дава обща рамка. Едно такова планиране трябва да каже също кои съществуващи ВЕЦ трябва да бъдат премахнати, кои съществуващи разрешителни не трябва да бъдат реализирани, защото ще се отворят на друго място. Плановете не влизат в този детайл.

Ако си представите реките като кръвононосната система на екосистемата ни, всичките прегради по реката каквито са ВЕЦ всъщност се явяват като тромбове, блокажи на кръвоносната система, коментира и Иван Христов от WWF.

Какво доведе до бум на ВЕЦ

Малките ВЕЦ доскоро не се смятаха за перспективни, защото държавата ни е със сравнително ограничен воден ресурс и реките ни са сравнително маловодни с непостоянен воден отток през годината. Заради бума на екологичната енергия през последните години започна и стихийното изграждане на ВЕЦ. Лавинообразния скок на броя на исканията и издадените разрешителни достига своя максимум около 2009-2010 година. Големите ВЕЦ в страната са 24 и са с 2000 MW инсталирана мощност. По данни от Изпълнителната агенция по околна среда за 2012 година действащите малки ВЕЦ са 211 с 278 MW инсталирана мощност. Издадени са още 384 разрешителни, които не са реализирани като планираната мощност е 422 MW. Така общо всички разрешителни за ВЕЦ са близо 600. От 2014 година намаляват и общият им брой пада до около 500, показват данните.

Реализирането на всички тези заявки обаче поставя реките по риск. Първото противоречие е, че според Закона за водите ВЕЦ се забраняват в зони от Натура 2000, същестуват и редица други ограничения за изграждането им. В същото време Плановете за управление на речните басейни също предвиждат забрана за изграждане на ВЕЦ в определени речни участъци. За съжаление тези забрани не се спазват и се заобикалят в някои от случаите с корупционни мотиви, смятат еколозите. Всъщност вече нови разрешителни почти не се издават, но се използва една друга вратичка. При подновавянето на някои от старите, не се вземат предвид новите ограничения в закона. Посочва се, че те важат за всички, които още нямат разрешения за строеж. Но и тази практика не винаги е еднозначна, коментират бизнес и еколози. Сега обаче с промените в Закона за водите се дава по-голямо преимущество на Плановете за управление на речните басейни и при изготвянето им всички разрешителни за водоползване ще бъдат преразглеждани и привеждани в съответствие със забраните.

Политиката на държавата е не само рестриктивна, тя е неустойчива, коментира Любомир Балакчиев, председател на Съюза на производителите на екологична енергия-ЮГ. Законите се променят през ден и става невъзможно да се работи нормално. Инвеститорите затова не искат да дойдат тук, вместо да се говори за бум става дума за отлив, смята бизнесът.  Законът за водите  е променян повече от 45 пъти от приемането му през 2000 г. Наредби, тарифи и правилници и какви ли не изисквания на органи от всяко ниво се пишат със стотици. Това е болест за предприемачите и цялата икономика.

Продължаващата тенденция за институционално потискане на цените на електроенергията не отразява реалните разходи за производство и голяма част от дружествата, които стопанисват такива мощности са на загуба, коментира още Балакчиев.

Цените на електроенергията за МВтч  от ВЕЦ в зависимост от технически конфигурации и стойност на инвестициите варират в широки граници.  Според нов проектозакон, от цена за излишък на балансиращия пазар (динамична за всеки час) до преференциални цени за определено количество произведена енергия се движат от 93,69лв. до 236,92 лв./МВтч Цената за централите на НЕК е 63,64 лв./МВтч, посочиха от съюза.

Според еколозите обаче стимулите за ВЕЦ са много. От една страна това е преференциалната изкупна цена, която гарантира изплащане на инвестицията за между 7 и 12 години.  „Освен това цената на ресурса – водата е много ниска. Един ВЕЦ може да прави по 20-30 000 лева на месец срещу 2000 лева такса за водата, която ползва.  Самото разрешително е много евтино в порядъка на няколкостотин лева”, съобщи Любомир Костадинов.

За изграждането на ВЕЦ не е необходимо да се променя предназначението на земята, защото територията е публично-държавна собственост,  само за един фотоволтаик на покрива са необходими повече разрешителни.

Спрямо другите възовновяеми енергийни източници, ВЕЦ се облагат с 2% такса докато при другите е 20%. Естествено друг въпрос е, че тази такса се оспорва в Конституционния съд и може да падне, тъй като се начислява не върху печалбата, а върху целия оборот.

Освен това този вид възобновяема енергия се ползва с обществено доверие и финансирането от банките не среща много трудности. Но факт е, че изграждането на ВЕЦ е скъпо и започва с капитал от поне 1 -2 млн. лева, защото се проектира за конкретно място, разходите за проектантска дейност и оборудване не са малко. Равносметката е, че има добра рентабилност, сигурна инвестиция за десетилетия напред, един ВЕЦ може да работи 80 години без проблем.

ВЕЦ най-малко засягат околната среда и здравето на хората

Мнението на бизнеса обаче е друго. ВЕЦ възможно  най-малко засягат околната среда в сравнение с други производства (ТЕЦ, АЕЦ, когенериращи централи), посочи Балакчиев. Ползите са много и в пъти повече от някои неудобства. Естествено трябва да се търси баланс на необходимостите. На много места, където има изградени ВЕЦ биоразнообразието се е увеличило. Опазва се и голяма част от водния ресурс, а водата е много ценна и ще продължи да намалява вследствие промените в климата.

България е с най-малък воден потенциал от всички балкански страни. Съхраняването на води ще се превърне в сериозна грижа и за питейни нужди и за земеделие и т.н. За съжаление институциите са негативно настроени към изграждането на изравнители. При възникването на горски пожари във високите части на планините липсват резервоари, откъдето да се черпи вода за гасене. Долните течения на реките в беломорския басейн са под юрисдикцията на други държави, между другото Гърция и Турция са изградили на повечето реки язовири и областите Македония и Тракия там се напояват. В дунавския и черноморски басейни по долните течения ВЕЦ липсват. Последната ВЕЦ на Дунав е на Железни врата, уточни Балакчиев.

ВЕЦ-овете поддържат стабилността на електрическите мрежи. Електроенергията от ВЕЦ е евтина, опазва околната среда и спестява въглеродни емисии в атмосферата, срещу които държавата получава финансови средства, като продава спестени вредни емисии. Това от своя страна намалява още цената на произведената енергия.

Един от отраслите „отличници“, които най-усилено емитира вредни емисии в атмосферата и променя планетата е конвенционалното производство на електроенергия от изкопаеми горива. Да не говорим за прекия ефект върху здравето на хората в районите на такива предприятия. Икономическият ефект от мерките за справяне с това замърсяване е изключително голям, имам предвид изразходването на средства за здравеопазване, справяне със природни стихии, рекултивация, извеждането от експлоатация на съоръженията от производство.   

Производството от АЕЦ също, освен позитиви има и отрицателни страни- отработеното ядрено гориво не е просто боклук за сметището, то трябва да се съхранява някъде под специален режим, защото е опасно. Опасността от аварии може да не е голяма, но за съжаление се случва, дори и при най-развитите технологично икономики. Работещите 2 блока на българската АЕЦ "Козлодуй" са на края на експлоатационния си период. Или трябва да се  удължи експлоатационният им срок, а това са много пари и ще се отразят на цената на енергията, или да се затворят. Само за сравнение планираните в Чехия нови блокове ще продават на цени над 100 евро за мегават а във Великобритания на гарантирана цена от 92,50 лири (около 110евро) за 35 години. Ще апелирам тези, които не са съгласни с това да има ВЕЦ-ове  в България да отговорят - с какво бихме ги заменили?, добави Балакчиев.

Жизнено необходима ли е енергията от ВЕЦ

ВЕЦ имат сериозно значение за електроенергийната система на страната. Те имат ролята на заместващи мощности. При изключване на един блок от атомната централа, ВЕЦ-овете, включително и ПАВЕЦ "Чаира", който работи само 8 часа без прекъсване, могат веднага да се включат в системата и да осигурят електроенергия. Но делът на производството от ВЕЦ е относително малък между 1-2%. Всъщност като се сравнят данните с произведените MW от Агенцията за енергийно и устойчиво развитие се оказва, че те са повече отколкото предвидените по разрешително, посочи Костадинов. Проблемът е и в липсата на координация между институциите, което прави и контролът по-труден. Целта на ВЕЦ беше да имат локално, местно значение по региони, което не се случи - енергията се изкупува централно.

Трябва да се прецени доколко ни е жизнено необходима тази енергия и в пиков момент не е ли по-добре да купим малко енергия отколкото да поддържаме мощности, които да работят целогодишно, за да осигурят определено количество при максимума на потреблението.

Ако инвестираме в подобряване на мрежата може да спестим 1 GWh енергия, твърди Костадинов. При условие че ние нямаме добре развити балансирани мощности,  произвеждаме повече отколкото потребяваме, нямаме енергиен пазар при пик в производството да можем да продадем, ВЕЦ нито допринасят, нито могат да имат някакъв ефект в нашата енергетика, смятат еколозите. Повече от всичко е нужен цялостен подход. Да, трябва да произвеждаме все повече ВЕИ, не може да произвеждаме повече въглища. Но трябва да има ясна визия каква икономика ще развиваме и как ще се разпределя в денонощието и в годината като количество и вид енергийното потребление.

Сега започваме да имаме и летни максимуми в енергийното потребление, защото имаме климатици. Необходим е цялостен анализ, каква енергетика е необходима, как ще се развива ВЕИ сектора и в него ВЕЦ и всички други възобновяеми източници. Ние нямаме връзка между конкретните регистри, за да се следи дали и колко реално вода е използвал ВЕЦ и дали е повече от разрешеното.

Няма единен орган за управление на водите, в МОСВ има дирекция води, която управлява реката, земеделието управлява хидромелиорациите, енергетиката управлява големите язовири, координацията между тези звена липсва.

Това се вижда и при управление на риска от наводнения, където на локално ниво се заливат нивите на хората. ВЕЦ прелива, отнася път и хората и не могат да си стигнат до нивите.

Водноелектрическите централи са задължени да пропускат част от водата свободно без да я използват за производство на електроенергия, за да се опазва донякъде и естествения състав на реката. Поради слабия отток на реките обаче това не винаги се прави, а това унищожава етествения й характер и я омъртвява. 

Поради голямата амплитуда на оттока, в края на лятото и есента част от ВЕЦ не работят, а през зимата работят по няколко часа. Случвало се е при замръзнала вода да се изпомпва водата отдолу, да се излива над леда докато се напълни езерото, което е изключително вредно за видовете, сигнализират природозащитниците.

Балансът между бетонирането на реките, риболова и туризма почти се изгуби

Няма дебит в реките, постоянно наблюдаваме засушаване, коментира Димитър Манев от Българско каяк общество. Проблемът с ВЕЦ се превръща вече в социален проблем. Предходното правителство гласува за каскада Арда да стане обект с национално значение, а такива могат да бъдат само обекти от енергийната инфраструктура, ВиК и пътища, освен това цялата  територия е в Натура 2000. С неконтролираното изграждане на ВЕЦ убиваме туризма по реките и ставаме свидетели на засушавания, на затлачване на реките с боклуци, на замърсяване. Проблемите по реките са огромни и застрашават не само туризма, те се превръщат в социален проблем. Няма регистър на съоръженията по реките. Как е възможно НИМХ да имат система за алармиране при наводнения, с която МОСВ да не работи. Хаосът в размитата отговорност на институциите и липсата на реален контрол създава най-големите проблеми за реките, смятат и от Българското каяк общество.