Р Е Ш Е Н И Е
гр. В., 02.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. М.
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.№1215/2016 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Б. Енерджи" АД, гр. М., обл. В., чрез адв. В.К. - изпълнителен директор, и адв. В. Ч. - ВрАК, срещу Наказателно постановление (НП) №30-718-РВ/18.10.2016 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - В., с което на основание чл.162, ал.1, вр. чл.34 ЗООС, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция" в размер на 500 000,00 лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като посочената в него нарушена норма е бланкетна и не съдържа поведение на субект, което да може да се счете за нарушено. Отделно от това се изтъква, че твърдяното в НП замърсяване на река Б. е недоказано, както и е посочено, че дори да се приеме, че е налице замърсяване, не е отчетено, че са предприети всички необходими оздравителни мерки и неправилно е наложена санкция в посочения в НП размер. При това се прави искане за отмяна на НП.
В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. В. Ч., който поддържа жалбата и изложените в нея съображения и доразвивайки тезата за неправилност и незаконосъобразност на НП, моли за неговата отмяна или съответно за намаляване на санкцията до предвидения в закона минимален размер.
Въззиваемата страна – РИОСВ – В., се представлява от юрк. С., която излага теза за неоснователност на жалбата и заявява правилност на атакувания санкционен акт. При това формулира искане за потвърждаването му и оставянето на жалбата без уважение.
В. районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Дружеството жалбоподател „Б. Енерджи" АД, гр. М. е собственик на МВЕЦ „Луна", руслов тип, изградена на река Б. в землището на с. Б., общ. К., обл. В..
На 15.09.2016 г., Н.Н. - главен експерт при БД „Дунавски район", извършил проверка на МВЕЦ „Луна" по линията на текущ контрол и констатирал, че МВЕЦ „Луна" не работи и се изпуска вода през рибния проход за осигуряването на минималното водно количество на екосистемите в река Б.. На същата дата представителят на БД „Дунавски район" извършил проверка и на находящия се непосредствено над МВЕЦ „Луна" - ВЕЦ „Б.", и констатирал, че и ВЕЦ „Б." не работи и се изпуска вода през рибния проход за осигуряването на минималното водно количество на екосистемите в река Б..
На 16.09.2016 г., св. И. Д. ***, получил сигнал от живущите в селото, че има умряла риба по поречието на река Б.. Той посетил реката в съответната местност след МВЕЦ „Луна" и констатирал, че около брега има умряла риба и тиня. Извършил проверка на реката в частта й и над МВЕЦ „Луна", след ВЕЦ „Б.", и констатирал, че и там има умряла риба, както и тиня и то в по-големи количества. С оглед на случилото се бил подаден сигнал и на дежурния телефон в РИОСВ - В. и на тел.112, като в сигнала се съобщило за умряла риба и за замърсяване с тиня на река Б., по течението на реката след МВЕЦ „Луна". Около 20:00 часа на 16.09.2016 г., на място пристигнали св. Р. В. – началник отдел „Контрол на околната среда" при РИОСВ В., и П. Д. – младши експерт в Дирекция „Контрол и превантивна дейност" при РИОСВ В.. Те извършили проверка на реката след МВЕЦ „Луна" и установили, че има хора от селото, които вадят умряла риба от водата, както и че има тиня в районна на около 500 метра от МВЕЦ-а. При тази проверка, двамата свидетели не взели проба от реката и не посетили самият МВЕЦ, както и не установили причината за смъртта на рибата, а приели, че тя се е задушила от тинята в реката. След това те се върнали в селото, където видели събрани около 3-4 чувала с риба, като без да видят изтичане на тиня от МВЕЦ-а, по сведения на кмета на селото и живущите в него, съставили Констативен протокол №718-РВ/16.09.2016 г., в който посочили, че река Б. под МВЕЦ „Луна" е силно замърсена, с миризма на тиня, че по брега на реката има едри и малки екземпляри умряла риба, която се е задушила в тинята, както и че не е констатирано химическо замърсяване на водата и че по сведения на кмета и на живущите в селото, около 16 часа са били отворени шлюзовете на МВЕЦ-а за източване на тинести наноси преди него, вследствие на което огромно количество тиня се е изсипала в реката и е причинила унищожаване на рибата.
На 17.09.2016 г. Н.Н. - главен експерт при БД „Дунавски район", извършил проверка на МВЕЦ „Луна" и установил, че е отворен савака и че за предприетите действия по източване на езерото пред водохващането на МВЕЦ „Луна" няма уведомяване от „Б. Енерджи" АД. На същата дата бил извършен оглед на мястото и било започнато и ДП №984/2016 г. по описа на РУ В..
На 20.09.2016 г. от РИОСВ В. отново била извършена проверка, за която бил съставен протокол №726-РВ и със същия на „Б. Енерджи" АД били дадени предписания в срок до 26.09.2016 г. да приложи всички мерки за премахване на замърсителите и да се извърши почистване на умрялата риба и на наносните отложения. На 21.09.2016 г. на МВЕЦ „Луна" отново била извършена проверка и се констатирало, че умрелите риби от брега и коритото на реката са прибрани в 5 найлонови чувала и че същите се съхраняват на територията на МВЕЦ-а. Установило се също, че с техника се извършва изгребване на наносните отложения, натрупани в коритото на реката след МВЕЦ-а, и че саваците на централата са отворени и цялото водно количество на река Б. свободно изтича през нея. На същата дата била взета извадка от водата на река Б., резултатите от които са изложени в протокол за изпитване от 21.09.2016 г.
На 21.09.2016 г. било извършено загробяване на около 100 кг речна риба, отразено в протокол за загробване №4.
На същата дата – 21.09.2016 г., св. Р. В. съставила на „Б. Енерджи" АД АУАН №30-718-РВ, в който посочила, че на 16.09.2016 г., около 16 часа е бил отворен долен савак на ВЕЦ „Луна", в резултат на което са изпуснати огромно количество наносни наслагвания в реката след централата и е причинено задушаване на рибата, в което е нарушен чл.162, ал.1, вр. чл.34 ЗООС. АУАН е съставен в присъствието на В.К. – закон представител на дружеството, и му е връчен лично, като същият не е вписал възражения.
На 23.09.2016 г. от Н.В. – експерт при БД „Дунавски район", отново е извършена проверка на МВЕЦ „Луна" и се установило, че дънния савак на МВЕЦ-а е отворен на около 30%, което е около 60 см от кота дъно река. Отразено било, че по настояване на кмета савака се отваря на около 80% и се пломбира.
На 27.09.2016 г., 10.10.2016 г. и 14.10.2016 г., от РИОСВ били извършени нови проверки на МВЕЦ „Луна", при които се установило, че са предприети мерки за почистване на река Б. и че дънния савак е отворен на 80% и е пломбиран.
Междувременно, на 19.09.2016 г., Н.Н. - главен експерт при БД „Дунавски район", извършил проверка и на ВЕЦ „Б." и установил, че ВЕЦ „Б." не работи. Такава проверка е извършена и на 29.09.2016 г., както и на 20.10.2016 г.
На 18.10.2016 г., въз основа на съставения АУАН №30-718-РВ, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.162, ал.1, вр. чл.34 ЗООС, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция" в размер на 500 000,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели И. Д., Р. В. и П. Д., от приложените по делото множество протоколи за извършени проверки, от материалите по ДП №984/2016 г. на РУ В., както и от останалите съдържащи се в кориците на делото писмени материали.
От разказаното от свидетелите И. Д., Р. В. и П. Д., чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и незаинтересовани, се установява, че на 16.09.2016 г. св. И. Д. ***, е получил сигнал от живущите в селото, че има умряла риба по поречието на река Б., че е посетил реката и е констатирал, че около брега има умряла риба и тиня, както и че е проверил реката и в частта над МВЕЦ „Луна", след ВЕЦ „Б.", където е констатирал, че също има умряла риба и тиня в още по-големи количества. Установява се и това, че около 20:00 часа на 16.09.2016 г. пристигналите на мястото св. Р. В. и П. Д. са разбрали, че савака на МВЕЦ-а е отворен и са видели, че има тиня в районна на около 500 метра от МВЕЦ-а. Установява се още, че по сведение на живущите в селото, без да видят изтичане на тиня от МВЕЦ-а и дори без да са ходили до МВЕЦ „Луна", проверяващите са съставили Констативен протокол, в който посочили, че река Б. под МВЕЦ „Луна" е силно замърсена и с миризма на тиня, че има умряла риба, а също и че са били отворени шлюзовете на МВЕЦ-а за източване на тинести наноси, вследствие на което огромно количество тиня се е изсипала в реката и е причинила унищожаване на рибата.
От наличните по делото протоколи за проверка се установява, че на дружеството жалбоподател са извършени редица проверки, че савака е пломбиран в отворено на 80% положение и че са дадени предписания за почистване на реката, които са изпълнени. Съдът кредитира доказателствената маса в цялост. Доколкото обаче писмените материали са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира по-подробното им съвкупно и поотделно обсъждане за ненужно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН цялостна проверка, съдът констатира, че и АУАН и НП са съставени в предвидените от законодателя срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето, че е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана възприетата правна квалификация, както и кой текст от кой закон е счетено, че е нарушен. Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на нарушителя и обуславящо отмяна на атакувания акт. Аргументите на съда за този извод са следните: От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че жалбоподателят е обвинен в това, че на 16.09.2016 г., около 16 часа е бил отворен долен савак на ВЕЦ „Луна" в резултат на което са изпуснати огромно количество наносни наслагвания в реката след централата и е причинено задушаване на рибата, в което е нарушен чл.162, ал.1, вр. чл.34 ЗООС. Видно е, че в чл.162, ал.1 ЗООС е предвидено, че „за нарушенията по този закон физическите лица, областните управители, кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните лица се наказват с глоби от 200 до 20 000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 5000 до 500 000 лв.", а в чл.34 ЗООС е разписано, че „Лицата, осъществяващи дейности по чл.32 и 33, са длъжни да опазват и възстановяват околната среда." В чл.32 и чл.33 ЗООС пък е предвидено, че „Ползването на компонентите на околната среда за задоволяване на собствени потребности с нестопанска цел е безвъзмездно освен в случаите, определени в този закон и в специалните закони в областта на околната среда", а „Определеното със закон използване на природни ресурси с цел стопанска дейност е възмездно". От така изложеното съдът приема, че посочвайки в АУАН и НП на нормите на чл.162, ал.1 и чл.34 ЗООС се достига до позоваването на бланкетни норми, несъдържащи конкретно задължение за който и да е адресат, за да може да се твърди и да е ясно какво от вменените със закон задължения дадено лице не е изпълнило или коя от въведените със закона забрани това лице е нарушило. По-конкретно трябва да се посочи, че чл.162, ал.1 ЗООС по същността си е чиста санкционна норма, тъй като единственото, което предвижда е размера на административното наказание, което следва да се понесе при нарушаване на законова разпоредба. При това посочването й в НП би следвало да е единствено в частта относно основанието за налагане на административното наказание, а не и в частта относно нарушената норма. Фигурирането й пък в АУАН е абсолютно ненужно и объркващо. По отношение на привързаната към чл.162, ал.1 ЗООС разпоредба на чл.34 ЗООС следва да се посочи, че същата не регламентира каквото и да е поведение за субектите или съответно забрана - единственото, което може да се изведе е, че предвижда общо неконкретизирано задължение за опазване и възстановяване на околната среда, но в случая, с оглед фактическото обвинение в АУАН и НП, не става разбираемо дори това дали обвинението е за неопазване или за невъзстановяване на околната среда - в обвинението не фигурира обосновка за което и да е от двете „изпълнителни деяния". Но и да имаше такава конкретизация, съдът приема, че обвинението отново не би било ясно, тъй като бланкетния характер на нормата на чл.34 ЗООС не позволява самостоятелното й фигуриране като нарушена разпоредба. Наказващият орган е следвало да съобрази това и да се позове на друга норма, конкретизираща дадено задължение, без значение дали нейната регламентация е в ЗООС или в действащите в тази насока наредби. Ето защо настоящият съд счита, че НП е порочно и само на това основание подлежи на отмяна в цялост.
Отделно от гореизложеното, съдът приема, че НП следва да се отмени и поради недоказаност на обвинението. Както бе изложено вече, дружеството-жалбоподател е обвинено в това, че на 16.09.2016 г., около 16 часа е бил отворен долен савак на ВЕЦ „Луна" в резултат на което са изпуснати огромно количество наносни наслагвания в реката след централата и е причинено задушаване на рибата. От събраната по делото доказателствена маса, обаче, се установява, че след получаване на сигнала за умряла риба и миризма на тиня, кметът на с. Б. е посетил реката и е констатирал, че освен след МВЕЦ „Луна" и преди него, след ВЕЦ „Б.", има умряла риба и тиня в още по-големи количества. Установява се и това, че пристигналите около 20:00 часа на 16.09.2016 г., св. Р. В. и П. Д. са видели, че има тиня в районна на около 500 метра от МВЕЦ „Луна", но не са ходили до МВЕЦ „Луна", камо ли до ВЕЦ „Б.", не са се позовали на взети проби от водата или на изследвания за причината за смъртта на рибата, а са приели, че рибата е умряла от задушаване в тинята в реката и по сведения на живущите в селото, без да видят изтичане на тиня от МВЕЦ „Луна" са приели, че река Б. е силно замърсена именно от МВЕЦ „Луна". Безспорно, видно е, че при последващите след 16.09.2016 г. проверки на МВЕЦ „Луна" и на ВЕЦ „Б." е установено, че МВЕЦ „Луна" е бил с отворен савак, а за ВЕЦ „Б. е констатирано, че не работи. На самата дата 16.09.2016 г., обаче, не е констатирано дали и кой от двата веца е работел, тъй като на ВЕЦ „Б." на този ден не е правена проверка, а за МВЕЦ „Луна" е отразено, че е с отворен савак без проверяващите да са ходили до самия МВЕЦ – по техни твърдения констатациите им са на база съобщеното им от кмета и от живущите в село Б.. Вярно е, че на следващия ден – 17.09.2016 г. от БД „Дунавски район" е извършена проверка на МВЕЦ „Луна", в хода на която е констатирано, че е отворен савака. Факт е обаче и това, че на ВЕЦ „Б." такава проверка не е направена веднага, а едва на 19.09.2016 г. При това, доколкото за да заработи съответния ВЕЦ е необходимо изключително кратко време /видно е, че при проверката предния ден - 15.09.2016 г. и двата веца не са работили/, както и предвид показанията на св. И. Д. ***, който е убеден, че освен след МВЕЦ „Луна" и преди него, след ВЕЦ „Б.", е има умряла риба и тиня в още по-големи количества, а проверяващите В. и Д. не са проверили детайлно случващото се на момента, за съда остава недоказано с абсолютната категоричност, че именно МВЕЦ „Луна" е замърсило реката и в резултат на неговата дейност е изпуснатата тиня и умрялата риба. Няма спор, че МВЕЦ „Луна" е бил с отворен савак на 17.09.2016 г., но с оглед установената фактология, не може да се изключи замърсяването на реката да е в резултат на дейността и на двата веца, както и не може да се изключи да е в резултат на дейност към конкретния момент на ВЕЦ „Б.". При това съдът счита, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да докаже авторството на деятелността, за която е повдигнал обвинение, а доказателствената тежест в административно-наказателното производство по отношение на това е изцяло негова. Недоказването на обвинението от своя страна е основание за отмяна на санкционния акт, при което съдът приема наличието на още една причина разглежданото постановление да бъде отменено.
Независимо от всичко изложено, даващо основание на съда да не разглежда правилността и обосноваността на наложената санкция, настоящата инстанция счита, че следва да се вземе отношение и по размера на наложената санкция. Прави впечатление, че веднага след констатиране на замърсяването на река Б., на дружеството-жалбоподател са дадени предписания за почистване на реката и за събиране на умрялата риба. Видно е, че съответните институции са извършили редица проверки за изпълнение на предписанията, както и се установява, че от дружеството-жалбоподател са предприети незабавни и адекватни мерки в тази насока. Установява се също, че в резултат на замърсяването не се е стигнало до трайни негативи, както и е факт, че по делото не се съдържа доказателства за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. При това наложената санкцията в максимално предвидения в закона размер от 500 000 лв. при параметри на същата от 5000 лв. до 500 000 лв. е абсолютно необоснована и несъответстваща на извършеното. Доколкото, обаче, съдът прие, че НП следва да се отмени, не трябва да се извършва редукция на размера на имуществената санкция до степен да е същата съответна и адекватна.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №30-718-РВ/18.10.2016 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - В., с което на основание чл.162, ал.1, вр. чл.34 ЗООС, на „Б. Енерджи" АД, гр. М., обл. В., е наложена „имуществена санкция" в размер на 500 000,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Няма коментари:
Публикуване на коментар