Решение по делото за ВЕЦ Пребойница

РЕШЕНИЕ

№ 9093
София, 11.07.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести юни в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ТОДОР ТОДОРОВ ДИМАНА ЙОСИФОВА

при секретар	Росица Тодорова	и с участието
на прокурора	Любка Стамова	изслуша докладваното
от съдията	ДИМАНА ЙОСИФОВА
по адм. дело № 2268/2017.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], гр. [населено място], срещу решение № 6972/10.11.2016 г. по адм. д. № 2572/2016 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № СО-57-П/07.12.2015 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение поради несъобразяване с действителната фактическа обстановка по спора. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспореното решение на директора на РИОСВ-София като неправилно и незаконосъобразно. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията си излага в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът по касационна жалба - директорът на РИОСВ - София, не взима становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е депозирана от лице с правен интерес, подадена е в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че обжалваното решение на директора на РИОСВ, с което е прекратена процедурата по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване незащитените зони по реда на Глава Шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) по отношение изменение на инвестиционно предложение за изграждане на МВЕЦ "П.", е издадено от компетентен орган на основание чл. 2а от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС (НУРИОВОС). Оспореният акт отговаря на изискванията за форма, спазени са административнопроизводствените правила, актът е съответен на материалния закон и целта на закона. Така постановеното решение е правилно.
Правилно съдът е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган ( в случая басейнова дирекция) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. Видно от представените доказателства по делото директорът на РИОСВ-София, в съответствие с правомощията си по чл. 4а от НУРИОВОС изпраща уведомление до директора на Басейнова дирекция „Дунавски район" за становище относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения като несъмнено в случая инвестиционното предложение е свързано с ползване на река П..
Директорът на съответната басейнова дирекция в срок до 7 дни от получаване на искането изпраща становището си до съответния компетентен орган, което съдържа заключение за допустимостта на инвестиционното предложение спрямо мерките за постигане добро състояние на водите, определени в плана за управление на речния басейн, като при заключение за недопустимост се посочват конкретните мерки с ограничения и забрани. Посочената процедура е изпълнена и недопустимостта на инвестиционното предложение е обективирана_ в писмо с изх. № 5496/12.10.2015г., на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район". Следователно прекратяването на процедурата по преценка на необходимостта от ОВОС се явява законосъобразна.
Неоснователни са доводите на касатора, че административното производство не следва да се прекратява като не бъде съобразено цитираното становище на Басейнова дирекция „Дунавски район" поради наличието на пдедхождащи го разрешение за водовземане от повърхностен воден обект № 100845/07.03.2005 г. и решение № 1499/09.12.2014 г. за изменение и продължаване на срока на това разрешение. Към касационната жалба са представени и допълнителни доказателства в подкрепа на това становище, а именно разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 12140045/16.11.2012 г. и Решение № 61-ПР/2004 г. за преценка на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда със заключение да не се извършва ОВОС. Както правилно посочва първоинстанционният съд прекратената процедура е образувана поради предприети действия по изменение на инвестиционното намерение, поради което и становището на Басейнова дирекция, което представлява основание за издаване на оспореното решение на директора на РИОСВ-София, се съобразява именно с това изменение. В този смисъл не са противопоставими актовете, издадени в предходни процедури по повод същото инвестиционно намерение но на по- ранен етап , при които не са взети предвид исканите изменения в инвестиционното намерение.
Безспорно установено е, че жалбоподателят е възложител по инвестиционно предложение /ИП/ за изграждане на малка напорна ВЕЦ на р. Пребойница, за което е изготвено решение от 2004 за липса на необходимост от ОВОС. Впоследствие при констатирано строителство в несъответствие с параметрите на инвестиционното предложение е направено уведомление по чл.93, ал.1, т.2 от ЗООС във вр. с чл.4, ал.1 от Наредбата за ОВОС за изменение на параметрите предвид заповед за принудителна административна мярка/ПАМ/ и указание за провеждане на процедурите за преценка на необходимостта от ОВОС, респективно оценка на съвместимост относно извършените промени.| Поради това позоваването на предходното решение за липса на необходимост от ОВОС е неоснователно и не променя законосъобразността на основанието за провеждане на последващата процедура. На основание чл. 93, ал.З във вр. с ал.1 т.2 от ЗООС и поради изискването за преценка по ОВОС за всяко изменение на ИП съгласно приложение 2, което е одобрено и законосъобразно е започнала процедурата. В съответствие с чл.4а от Наредбата за ОВОС е получено становище от Басейнова дирекция "Дунавски район" относно недопустимост на намерението спрямо режимите по утвърдените планове за управление на речните басейн /ПУРБ/ и за управление на риска при наводнения, както и във връзка със забраните за водовземане по чл.118-ж, ал.4 и 5 от Закона за водите/ЗВ/. Инвестиционното предложение попада в зона на защита на водите /чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ/, т.к. е в защитена зона BG 040 „Западна Стара планина и Предбалкан", за което е предвидена мярка BG 1 МВ038 „Забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ. В ПУРБ са предвидени мерки 7.1.4. и 7.1.9., отнасящи се за запазване и постигане на добро състояние на водите и зоните за защита, вкл. и 7.1.3 относно защитена зона река Искър.
Съгласно ПУРБ за повърхностно водно тяло - категория река по поречието на Искър са относими посочените мерки за постигане на целите по чл.156а от ЗВ, при което е направен извод за недопустимост на изграждане и експлоатация на ВЕЦ с оглед целите на запазване на околната среда и специално на запазване и постигане на добро състояние на водите. Зоната от водното тяло, която се намира в защитените територии и зони, определени за опазване на местообитания и видове, е и зона за защита на водите съгласно чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ, а това води до наличие на основание за забрана на водовземане от повърхностни води за производство на електрическа енергия - чл.118 ж., ал.1, т.4 и 5 и Закона за водите. Съгласно чл.2а, ал.2 от Наредбата за ОВОС процедурата по ОВОС се прекратява на всеки етап от нея при потвърдена от специализирания компетентен орган /в случая Басейнова дирекция "Дунавски район"/ недопустимост на ИП спрямо действащи нормативни или административни актове. От събраните по делото доказателства се установява недопустимост на ИП . Налице е нарушение на предвидените в ПУРБ мерки, което формира и фактическия състав на чл.2-а, ал.2 във вр. с чл.4а, ал.1 от НУРИОВОС.
Настоящият състав на ВАС, шесто отделение, приема, че е изпълнено и изискването по чл.4-а, ал.1 от НУРИОВОС, което предвижда, че ако ИП е свързано с водовземане от повърхностни води като се касае за ползване на воден обект по смисъла на ЗВ директорът на съответната Басейнова диреция следва да даде становище по чл.155, ал.1, т.23 от Закона за водите относно допустимостта на ИП спрямо релевантните режими. Предвид изготвеното становище, което е за недопустимост, правилно и в съответствие със законовата норма е прекратена процедурата. Доводите на касационния жалбоподател за необсъждане на разрешително за строеж и за ползване на воден обект са неоснователни, т.к. извършеното съобразно тях строителство е било в несъответствие с параметрите на ИП, одобрени и оценени с решение от 2004 г. на РИОСВ. Правилно Административен съд-София-град е направил извод за законосъобразност на атакувания акта в съответствие с доказателствата, установяващи недопустимост на ИП и правилно е приложил закона при наличие на Основание по чл.2а, ал.2 от НУРИОВОС. При постановяване на решението са обсъдени всички обстоятелства, които са релевантни за правния спор, предмет на производството - законосъобразност на Р № СО-57-П/2015 на директор РИОСВ София. При произнасянето са обсъдени доказателствата в тяхната връзка и относимост към спора и доводите и възраженията на страните, като не са налице нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице касационни основания за отмяна на решението.
Предвид изложеното решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6972/10.11.2016 г. постановено по адм. д. № 2572/2016 г., по описа на Административен съд–София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.