РЕШЕНИЕ
№ 8681
София, 05.07.2017
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | НАТАЛИЯ МАРЧЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: | ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ РОСЕН ВАСИЛЕВ |
| при секретар | Пенка Котанидис | и с участието |
| на прокурора | Тодор Мерджанов | изслуша докладваното |
| от съдията | ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ |  |
по адм. дело № 4474/2017.  | ||
Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от В. И. Ф. в качеството й на управител и представляващ [фирма] със седалище и адрес на управление в гр. [населено място] срещу решение № 1032/21.02.2017г. на Административен съд София град по адм. дело № 8584/2016г. С него се отхвърля жалба изходяща от дружеството срещу решение № СО-14-П/17.06.2016г. на директора на регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - София.
Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.
Свеждат се до това, че съдът не обсъдил две становища на БДДР, с които се приема, че инвестиционното предложение е допустимо от гледна точка на постигане целите на околната среда и мерките за постигане добро състояние на водите заложени в ПУРБ на Дунавски район и относно качеството на доклада, съгласно което становище всички забележки и препоръки са отразени коректно в ДОВОС и само на базата на последното становище на БДДР директорът на РИОСВ - София издава решение №СО - 14 - П/2016г. Оспорват се мотивите на последното становище и компетентността на органа да вземе отношение дали са налице грешки или съществуват технически неточности върху картата подложка и полигоновите шейп файлове.
Ответникът, директорът на РИОСВ не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Производството пред административня съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на РИОСВ София за прекратяване на процедурата по оценка въздействието върху околната среда ОВОС, в това число процедурата по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони за инвестиционно предложение за "Изграждане на малка ВЕЦ "Своде" в землището на [населено място], [община], [област], с възложител [фирма].
Установено е, че процедурата по глава шеста от ЗООС за инвестиционно предложение е започнала с внасяне в РИОСВ на уведомление от А.-90 ЕООД, като впоследствие е внесена и документация от дружеството. С оглед на тези действия и съгласно разпоредбата на чл. 4а във връзка с §6 ПЗР на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда е изискано становище от Басейнова дирекция Дунавски район /БДДР/. Според това становище инвестиционното предложение е допустимо от гледна точка на постигане на целите на околната среда и мерките за постигане на добро състояние на водите, заложени в Плана за управление на речните басейни на Дунавски район. Възложителят е уведомен, че инвестиционното предложение попада в обхвата на Приложение № 2, т. 3 буква "з" на ЗООС и на основание чл. 93, ал. , т. 1 подлежи на процедура по преценяване необходимостта от извършването на ОВОС. След проведена процедура по преценяване необходимостта от извършване на ОВОС е постановено решение № СО-134 - ПР/2015г. на директора на РИОСВ София с характер да се извърши ОВОС в обхвата на която да се включи оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна "Бебреш" и на възложителя са дадени указания за последващи действия за провеждане на процедурата по ОВОС. Установено е от съда, че в хода на административната процедура е постъпило писмо изх. № 4096/11.04.2016г. от БДДР съгласно което поради наличие на неточности при изчертаването на зоните на националната екологична мрежа Натура върху картата подложка се получава разминаване на линейния слой на реките спрямо полигоновите шейп файлове на защитените зони от националната екологична мрежа Натура, т.е шейп файла на "Бебреш" е изместен с 30 метра от линейния слой на реката и мястото където попадат координатите на предвиденото водовземане в инвестиционното предложение. Тази техническа неточност не е била отчетена при издаването от БДДР становище за допустимост от 20.07.2015г. и след отчитането й, становището следва да се замени със следното: "Инвестиционното предложение попада в зона за защита на водите съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите защитени територи и и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване-защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 с име Бебреш. Предвид установеното и анализ на разпоредбите на чл. 118ж, ал. 1 ,т.4 и т.5 ЗВ, чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, чл. 13, ал. 1 във връзка с чл. 34а от Наредбата за ОС, чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС, чл. 2а, ал. 2 НУРИОВОС съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата която отхвърлил.
Решението е правилно.
Възраженията в жалбата пред административния съд се свеждат до оспорване законосъобразността на обжалваното решение основано на възражения против последното становище на БДДР противоположно на предходни две становища. Направените възражения са същите възражения относно компетентността на органа да вземе отношени дали са налице технически грешки и неточности върху картата подложка и полигонните шейп файлове. Възраженията са били за съществени нарушения в процедурата по издаване на обжалвания административен акт, при неизяснена фактическа обстановка и нарушаване правата на страната от участие като представи възражения и доказателства.
Съдът е разгледал по същество жалбата която правилно е приел за неоснователна. Спорният въпрос е свързан с приложението на чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Според този текст компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. Становището на БДДР изх. № 4096/11.04.2016г. на БДДР е основание за издаването на обжалваното решение. Това становище въпреки несъгласието с него не е било оспорено от жалбоподателя в производството пред съда по надлежния ред, не са сочени доказателства, оборващи мотивите му по същество, включително и чрез назначаване на съдебно техническа експертиза. Доказателствената тежест по чл. 170 АПК се размества в случая, тъй като формално обжалвания административен акт се основава на годно фактически и правно основание и ако последното се оспорва в тежест на жалбоподателя е да докаже тезата си и да представи доказателства. В съдебното производство не се установяват такива искания във връзка със спорния предмет и съдът правилно е разрешил спора въз основа на приложената административна преписка с оглед на която са изведени верни правни изводи за отсъствие на пороци при издаване на акта. В касационната жалба отново се поддържат същите доводи поддържани пред първата инстанция, който не могат да служат за касационни основания тъй като Върховния администрантивен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжэалваното решение. Или, всичик възражения относими към установяване на фактите по същество е следвало да бъдат предявени и доказани в първата инстанция и е недопустимо такова установяване в касационно производство. Възраженията за нарушения на административнопроизводствените правила не съставляват касационни основания, но преценени с нарушаване на правото на защита да се представят доказателства и да се направят възражения в административното производство, са неоснователни и не обосновават основания за отмяна по чл. 146 АПК, които да не са били взети предвид от съда. В съдебното производство са били предоставени в пълен обем процесуалните гаранции за упражняване на процесуалните права на жалбоподателя и същият е могъл да представи всички доказателства и да направи исканията си в защита на интересите си.
Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, ВАС шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1032/21.02.2017г. на Административен съд София град по адм. дело № 8584/2016г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар