Проблемът с оскъдните водни количества в язовир Бебреш и произтичащия от това риск за водоснабдяването в Ботевградско получи широк национален отзвук през последните няколко седмици, донякъде благодарение и на „пернишката криза". Дебатите за бебрешката вода вълнуват ботевградчани от години, но се изместиха в съвсем друга посока след изграждането на водноелектрическата централа. И ако преди години споровете бяха около качествата на водата – подходяща ли е за питейни нужди, или не, то големият спор сега е как да се разпределят водните количества - за водоснабдяване на населението и за хидроенергетика. Именно разпределението на водния ресурс поражда и големия конфликт между обществения и частния интерес за ползванeто на водите на язовира. Басейнова дирекция „Дунавски район" и „Напоителни системи" ЕАД са двете държавни организации, които трябва да определят, разрешат и контролират използването на водите за водоснабдяване на населението, за напояване и за работа на електроцентралата, при спазване законово регламентираната приоритетност. Това обаче явно не се случва ефективно и за това се стига до конфликти и опасност от водна криза в общината, каквато вече изживяхме през есента на 2016-та.
Преглед на водните баланси на язовир Бебреш от последните няколко години показват фрапиращи пропуски при спазване на параметрите на издадените разрешителни за ползване на воден ресурс от страна на МВЕЦ „Бебреш". Оказва се, че всяка година водноелектрическата централа работи извън обхвата на своето разрешително. И то по един много важен параметър – най-ниско работно водно ниво (ННРВН) – до пет метра под ръба на преливника, според първоначалното разрешение, и до 7,62 метра под преливника, съгласно изменението от края на 2017-та година.
Най-сериозни и с най-голяма вреда са допуснатите нарушенията при работата на ВЕЦ-а през 2016-та година, когато нивото на язовира за първи път достигна до кота „мъртъв обем" . Според справка от Напоителни системи, през всичките седем месеца на работа през тази година, електроцентралата е работила в нарушение на параметрите за най-ниско работно водно ниво от 5 метра под кота преливник, а през този период са изразходвани малко над 5 милиона кубически метра вода ( 5 078 280 м3 ). Ясно е, че ако бяха спазени параметрите на разрешителното, тази вода щеше да е в язовира и нямаше да се стигне до критичната ситуация с мъртвия обем и нарушеното водоснабдяване в общината през късната есен.
През 2014-та, в годината на нейното построяване и пускане в експлоатация, ВЕЦ-ът работи седем месеца, в които изразходва общо 10 216 419 м3, но от тях 3 011 037 м3 при водни нива по-ниски от разрешеното ( през м. юли и август ). През 2015-та отново работи известно време извън позволеното им, за който период изразходва 2 491 774 м3, от общо 8 672 251 м3 за годината. През 2018-та работата на МВЕЦ-а е изчерпала 12 032 268 м3 от водния ресурс на язовир Бебреш, от които 863 588 м3 извън обхвата на разрешението. За 2019 има отчетена работа само през два периода от по седем дни през май и юни, и двата в нарушение, за които е използван воден ресурс в обем 749 602 м3.
Въпреки че през тези години е работил дори извън обхвата на разрешителното, ВЕЦ-ът иска да работи повече, за да печели повече, а затова, според него, му пречи водоползването на другия голям консуматор на язовирската вода - ВиК дружеството. Явен конфликт на интереси. Затова и след кризата с водата през есента на 2016-та, собственикът на МВЕЦ-а завежда исково дело срещу общинското ВиК дружество, търсейки обезщетение за пропуснати ползи в периода 20.06.2014-15.11.2016 в размер на 432 370 лв. От приложената счетоводна справка, която служи за доказателство за пропуснатите ползи, се виждат приходите, разходите и чистата печалба на дружеството от работата на електроцентралата за първите три години от нейната експлоатация. За 2014-та са отчетени общи приходи от продажба на електричество за 459 404 лв. и общи разходи от 96 011 лв. Чистата печалба за тази година е в размер на 363 392 лв. За 2015 година отчетените приходи са 418 238 лв. при разходи от 75 293 лв. и чиста печалба – 342 945 лв. Агронженеринг-90 ЕООД от работата на ВЕЦ-а през 2016-та отчита чиста печалба от 296 956 лв., като приходите са 345 356 лв. при направени разходи от само 48 401 лв. Общата чиста печалба на дружеството само за първите три години от работа на водната централа на язовир Бебреш е 1 003 293 лв.
Изключително високите нива на печалба, освен всичко друго, се дължат и на доста ниската цена, при която ВЕЦ-ът на Златев си доставя водни маси за производство на електроенергия от Напоителни системи – само 0,3 стотинки за кубически метър. Цената, на която се доставя същата вода към водопровода на ВиК дружеството, но като „условно чиста", е 6,9 ст. или 23 пъти по-скъпа. За разлика от цената за ВиК оператора, която е формирана на база на разходите на НС за предоставяне на услугата и се утвърждава от КЕВР, то няма яснота как държавното търговско дружество е формирало продажната цената за ВЕЦ-а - цели 23 пъти по-ниска от тази за приоритетното питейно-битово водоснабдяване.
Интересно е да се разбере как се контролира доставката на водни ресурси към ВЕЦ-а и какви са задълженията на Басейнова дирекция и Напоителни системи по отношение контрола при използването на водите на язовира.
В разрешителното за водовземане на "Агроинженеринг-90" ЕООД - собственик на МВЕЦ "Бебреш" е записано, че всеки месец ползвателят съставя протоколи за ползваните водни обеми, които изпраща на Басейнова дирекция в края на всяка година. Очевидно е, че ако това изискване е спазено и данните в подадените ежемесечни протоколите са коректни, БДДР би трябвало дори само от тях да констатира работата извън параметрите на разрешителното и да санкционира ВЕЦ- а за тези нарушения още първата година. При констатирани системни нарушения, държавният орган има право дори да отнеме издаденото разрешително. В този случай нарушенията са системни, а наложени санкции дали има - не е ясно. Отнемане на разрешително очевидно няма.
От договора на Агроинженеринг-90 с Напоителни системи става ясно, че държавното дружество става собственик на изграденото от водоползвателя водовземно съоръжение, представляващо отклонение от главния водопровод. Водоползвателят няма право да борави със съоръженията, собственост на доставчика, както и едностранно да пуска и спира водоподаването към МВЕЦ „Бебреш". Тоест само и единствено Напоителни системи имат право да пускат и спират водата към ВЕЦ-а, което означава, че могат ефективно да контролират притока на вода към него.
В договора е регламентирана и процедурата за подаване на водни количества от язовира към електроцентралата, като това става на база предварително съгласувани графици, съобразени с Разрешението за водоползване, издадено от БДДР. Което означава, че ВЕЦ-ът не би трябвало изобщо да работи, ако няма предварително съгласуван график за водоползване от стопанина на язовир Бебреш. А както вече стана ясно, НС би трябвало и физически да спират водоподаването, в случай на възникване на обстоятелства, които да налагат това.
Важните въпроси след всичко гореизложено са работят ли ефективно институциите, чии интерес приоритетно защитават и кой допусна малката водна електроцентрала да прави големите бели, често работейки в нарушение.
Конфликтът на обществения и частния интерес за водите на язовир Бебреш е очевиден. А приоритет в конкуренцията за водния ресурс ясно е даден и в писаните, и в неписаните закони. Стига да има кой да ги спазва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар